Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Димби се обърна и заплува по лице. Да плуваш в топлата вода на Резедавия вир — ехе! Какво по-хубаво!… Той не знаеше, че в момента го наблюдават. Зад топлите обли камъни надничаше Марийка…
По чистото синьо небе се появи самотен облак, който накара Лиско да трепне — този облак така много приличаше на кораб с платна! Лиско внезапно си спомни за морето, за делфините, за Прочутия Ленив рак, за Сребърния кефал, за Глагоабазубадуза и най-вече за делфинчето Мони. Нито Домби, нито Димби, нито Мокси — помисли си лисичето — имат каквато и да е представа за морето. И какво правя аз — помисли си лисичето, — че не ги поведа по течението на реката? Всяка река свършва своя път в морето. Така знаеше Лиско, така му бяха казали и вярваше в това, защото в някои неща можеш да вярваш спокойно и сигурно, без да ги проверяваш… Да ги заведа — мислеше си лисичето — да им покажа и тогава ела да гледаш приключения!… Но после отново го обхвана тревогата за Димби, а и корабът с платната изчезна, раздроби се на парчета като след корабокрушение.
Марийка изкрещя. Тримата скочиха на крака. Маймунката висеше на опашката си на най-високия клон и се люлееше като махало. Лиско, Домби и Мокси извикаха от радост, махалото им отвърна с крясък, скочи на друг клон, полюля се и изведнъж тупна пред краката им.
— Да я хванем! — извика Лиско.
Може би маймунката искаше точно това — да я гонят. Приятелите бягаха, скачаха, къде не се мятаха, но Марийка им се изплъзваше ловко, прескачаше ги, спираше до тях, изчакваше, предизвикваше и в последния момент винаги се изплъзваше: три пъти мина под Мокси, това отчая магарето и той се отказа първи. Втори напусна гонитбата Домби, отпусна се запъхтян на тревата и махна с ръка.
— Безсмислено е! — отсече задъхано Лиско и седна до него.
Марийка се смееше от дървото и може би им се подиграваше на своя маймунски език, а накрая спокойно слезе на земята и подскочи върху рамото на Лиско. Хитрото лисиче дори не посегна, знаеше, че в последния миг ще хване въздуха, и все пак посегна, защото не можеше да не посегне, тъй като маймунката вече го прегръщаше и целуваше, а Домби и Мокси викаха „ура“.
Лиско взе маймунката в лапите си, а тя протегна ръчичката си и му подаде часовника на Димби. Такива неща могат да слисат всеки, но Лиско направи всичко възможно да запази прилично спокойствие. Докато милваше гостенчето си, набързо разгледа часовника и го подаде на Домби, който, след като му се полюбува, го подаде на Мокси.
Зает с маймунката, Лиско малко обръщаше внимание на тяхното учудване.
— Лиско, часовникът!… Това е часовникът на Димби!
— Добре де, Мокси, какво да правим! — Лиско галеше маймунчето. То бе тъй мъничко, понякога му се струваше дребно като орех. — Това се казва маймунче!…
— Не може да бъде! — заинати се Мокси. — Това не може да бъде!
— Познавам го! — настояваше Домби.
— Добре де, тогава как?… — попита Мокси.
— Какво как? — питаше Домби.
— Е попаднал в… таковата.
— Не знам… Това е.
— Не може да бъде! — инатеше се Мокси.
— Може! — настояваше Домби.
— Но кажете ми най-после как?
В отговор Домби постави часовника на ухото си.
Марийка внезапно се обади:
— Тик-так! Тик-так!… — И още по-внезапно се озова на дървото.
— Избяга! — рече Мокси. — Това животно избяга!
— Ами! — отвърна спокойно Лиско. — То си е наше… Да видя часовника!… Да — рече той, след като го разгледа.
— Какво да? — учуди се Мокси.
— Върви.
— Но как е попаднал в ръцете на маймунката? — запита Домби.
Лиско държеше часовника и наблюдаваше маймунката.
— Тази маймунка сигурно си има име, но като не го знам…
— Марийка! — изкрещя маймунката.
— О, Марийка!
— Що за име на маймунка! — възмути се Мокси.
— Защо?… Оригинално!… Здравей, Марийке! — извика Лиско.
Марийка отвърна с крясъци.
— Лиско! — извика внезапно Домби.
— Какво, Домби?
— Да не би?… — Домби постави ръка на устата си.
— Има си хас! — зацъка с език Мокси.
— Тази… Марийка… А? — слиса се Домби.
— Какво се чудите? — отвърна Лиско. — Откраднала го е.
— Тогава… — продължи да се възмущава Домби — това
не е маймунка, а крадец!
— Не бързай! — усмихна се Лиско. — Чакай малко.
— Симпатична, а краде! — заключи Мокси.
— Но как го е дигнала? — запита Домби. — Димби непрекъснато…