Дневникът на една нова рускиня

— Мура, гади ми се и ми се вие свят. Какво ли ми има? Кажи като бъдещ лекар!

— Имаш кариес — отвърна Мура и се понесе към училище.

Пак аз трябва да се разхождам с Лев Евгенич… а така ми се повдига…

И в този миг всичко в мен изстина и затрепери, а ръката ми сама посегна да набере номера на Женка. В Германия е седем сутринта, но проблемът не търпи отлагане.

— Женка, всичко свърши! Гади ми се, а и ми закъснява.

— Колко си глупава, не ти закъснява, това е климаксът! — рече Женка.

— Не, закъснява ми, закъснява ми! — развиках се аз. Тя просто е сънена и не проумява.

За какъв климакс може да става дума малко над трийсетте?!

Като се разбуди окончателно, Женка реагира на новината като изпечен гинеколог и започна да ми задава насочващи въпроси — кога е било за последен път това, кога — онова…

— Купи си тест за бременност — посъветва ме тя.

Не разбирам защо ми е тест. Зрелите опитни жени нямат нужда от него, и така е ясно, че всичко говори за бременност — и ми се гади, и ме боли гърлото.

Впрочем вече ми се гади ужасно, добре, че имам само вечерни лекции… Трябва да поговоря в деканата да ми променят графика, бременните се нуждаят от повече сън.

— За никаква бременност не може да става и дума. Ще направя аборт — отсякох аз.

— Правилно — одобри Женка.

— За нищо на света няма да абортирам — сама си противоречах. Срам ме е да си призная пред лекаря, че на моята възраст не мога да се предпазвам, и най-важното, по принцип съм против абортите. Това е убийство. По-рано всички правеха аборти, но сега, като се приближихме до всички религии едновременно, не искаме църквите, към които се числим, да ни осъждат.

Не смятам, че абортът е убийство, защото откъде мога знам? Просто ако някой вече си има Мурка или Катка, направи аборт е все едно да… с една дума, просто му е невьзможно.

Много ме е страх от мама.

— Представям си какво ще каже майка ти — подсмихва се Женка.

И аз си представям. Е добре, знам как да реша проблема с мама — нека сама види, че съм бременна, като се роди детето.

С отслабнал глас уведомих Женка, че не мога да говоря повече — трябва преди лекциите да си настържа моркови.

Домързя ме за морковите, но реших да съобщя новината на всички.

Олга взимаше интервю от някаква важна личност и дори не можа да си поговори с мен както трябва. Обеща да идва да се разхождаме два пъти в седмицата. Лъже, само ме залъгва! Тя е ту на филмови форуми, ту на прожекции за пресата.

Затворих телефона и си представих как си вървя с количката по „Владимирски“, сама. Ожесточено си гледам часовника на всеки пет минути и проверявам не са ли изтекли двата часа за разходката. Или стоя отегчено до пясъчника. Или водя детето за ръка в детската градина, пак сама. А най-ужасното е в първи клас, и пак всичко отначало — бастунчета, камшичета…