Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Що се отнася до прехраната на концлагеристите в заводите „Круп“, „поднасят“ я преди всичко с волски жили и гумени палки. Един от близките сътрудници на Алфрид Круп, фон Бюлов, в писмата си, написани на бланките на фирмата „Круп“ от есента на 1944 г., негодува, че волските и гумените палки са много малко, и от името на фирмата изисква нови доставки от складовете на СС …
Когато нацистката империя рухва и е потърсена отговорност, един американски патрул арестува Круп във фоайето на вила „Хюгел“. Той попада в следствен затвор, но не могат да го привлекат в големия процес на главните военни престъпници в Нюрнберг. И то защото обвинителите от американската и английската армия поначало искат да привлекат под отговорност бащата на Алфрид, „Железния Густав“. За тях Алфрид е престьпник с второстепенно значение, защото формално той едва през 1943 г. е поел ръководството. Главният английски съдия Лорънс обаче е принуден да признае, че „Густав Круп фон Болен боледува от старческа атеросклероза и не може да се яви пред международния съд“.
Съветският главен пркурор, а в началото дори американският и френският прокурор, са на мнение, че Алфрид всъщност е военен престъпник от първостепенно значение, така че мястото му е на подсъдимата скамейка в големия Нюрнбергски процес. В спора най-напред американският, а по-късно и френският проку-pop променят мнението си и решават, че щом като в списъка на главните военни престъпници фигучира Густав, не може да бъде „заменен“ с друг обвиняем, колкото и виновен да е той.
Така че едва през 1947 г. Алфрид Круп е изправен пред един американски военен съд. През тези две години обаче се случват редица неща. Американското правителство започва да преминава към „студената война“. През септември 1946 г. американският външен министър Бърнс, пътува с някогашния специален влак на Хитлер за Щутгарт, където се среща с представителите на германския едър капитал, и в речта си, произнесена в градския театър, говори за значението на новото организиране на германската едра промишленост. Докато започне процесът на Алфрид Круп в 1947 г., действителните ръководители на амариканската политика го смятат за бъдещ съюзник. Самата присъда, която произнасят през юли 1948 г., е привидно строга. В мотивировката се подчертава, че между Круп и германското имперско правителство, и особено генералния щаб, съществува действителен съюз и развитието на фирмата „Круп“ се дължи до голяма степен на личната подкрепа на Хитлер.
Осъждат Круп на дванадесет години затвор и „конфискация на личното му имущество“, макар че още от началото е неясно и неопределено дали смятат концерна „Круп“ за лично имущество на Алфрид.
От дванадесетте години Алфрид Круп излежава едва две и половина. Макклой тогавашният американски всевластен диктатор на американската зона в Германия (юрисконсулт на банката на Рокфелер — Чейс Манхатън), на 31 януари 1951 г.само с един подпис анулира присъдата на Круп и поставя край на споровете около тълкуването на конфискацията на имуществото. Той заявява, че Круп получава обратно цялото си имущество, защото „конфискацията на имуществото противоречи на принципите на американското правораздаване“.
Тези две и половина години също не са някакво голямо изпитание. Бюлов, който настоява пред СС да пратят бързо гумени палки и който е в затвора заедно с Круп в бележките си пише, че теи две и половина години са „единствената слънчева ваканция“. Алфрид Круп получава разрешение да се съвещава в затвора с директорите си. На тези дирекционни заседания зад решетките на затвора се пушат холандски пури, белят се портокали и банани, докато трезво се спори за финансовите баланси на реорганизираните заводи „Круп“. Когато Алфрид Круп излиза от затвора, на отсрещния тротоар са наредени членовете на дирекционния съвет на фирмата. На ъгъла на улицата ги чака нает бял микробус „Фолксваген“. На едната му страна е изписана фирмата на пералня. Не във вътрешността на колата се крие най-новият модел спортна кола „Порше“.
Това е подарък от членовете на дирекционния съвет за Алфрид по случай излизането му от затвора. Скриват я в наетата кола, за да не направят голямо впечатление. Но след няколко сгради „Поршето“ се изтъркулва от „Фолксвагена“ и така процесията пристига в есенската дирекция на фирмата, където с френско шампанско поздравяват Алфрид.
По време на „студената война“ съществуват всички възможности за Круп да стане отново първокласна сила в Германия. Но защо това не е така — но е от липса на желание, а поради законите за развитието на капиталистическата икономика. Ясно е, че промишлеността в технологическото развитие не търпят вече онази династична господствуваща форма, която повече от век и половина се запазва в империята Круп. Затова по върховете на концерна не могат да вземат разумни решения. Така например поради погрешните сметки и разсъждения на Алфрид Круповци не се освобождават навреме от онези мини и металургични заводи, които по-късно се превръщат в най-големия им товар и накрая предизвикват финансова криза. (Например Флик, чийто концерн с с подобен характер, в края на войната навреме се освобождава от нерентабилните предприятия и реорганизира модерно своята империя.)