Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Докато „Железния Густав“ получи втори мозъчен кръвоизлив и с това да стане неизбежно назначаването на Алфрид, Хитлер само утвърждава едно съществуващо от години фактическо положение. През ноември 1943 г. пратеници на Хитлер вземат участие в една доста неприятна церемония, която но особен начин символизира действителното положение не само на Круповите заводи в още грабещата, но вече плъзгаща се към поражение Германия — а и наближаващия край на нацистката система.
Генералите от СС, пратеници на гестапо и хората от генералния щаб се събират пред три кресла в големия салон на вила „Хюгел“. В едно от тях седи госпожа Берта, в другото Алфрид, а в третото старият Густав. Но това трето кресло е поставено до подвижен клозет, разположен зад параван, защото старият господар вече не само не може да контролира заводите „Круп“, а и действията на собствените си черва. До това кресло стоят четирима камериери, готови при потрепване на ръката на „Железния Густав“ да го отнесат зад паравана. Нацистките пратеници предават личното нареждане на Хитлер, а после госпожа Берта тържествено заявява, че се отказва от владеенето на фамилното имущество в полза на сина си Алфрид.
След това новият наследник произнася: „Съгласен съм с декларацията на майка си — изречено тихо — да поема семейното имущество и неговото ръководство.“ Преди да може да завърши речта си, старият Густав е принуден да наруши сцената. При нервното потреп-ване на ръката му слугите изтичват с него зад паравана. Пратениците на нацистката партия, гестапо, СС и генералния щаб, облечени в парадни дрехи, и току-що назначеният собственик на империята Круп мълчаливо и смутено се споглеждат, докато зад плюшените завеси се чува шумът на водата.
По това време на Източния фронт бронираните части на Съветската армия в историческата Курска битка доказват и техническото превъзходство над танковете на Круп. И докато в салоните на вила „Хюгел“ участвуващите в тържеството смутено се гледат, зад Източния фронт директорите на заводите, заграбени от Алфрид и присъединени към имуществото на Круп, щурмуват нацисткото военно командуване за железопътни вагони, за да демонтират и докарат на запад машините от тези заводи…
Алфрид Круп — както подобава на член на СС от 1931 г. — продължава да служи вярно и при наближаващата катастрофа. Естествено всекидневните трудности не го засягат. Любимото му питие, шотландското уиски, никога не се свършва в мазето, както и цигарите „Кемъл“ в златната му табакера.
Бомбардировките „отхапват“ все по-големи части от тялото на империята „Круп“ в Есен. Както един от биографите на династията отбелязва: за това дори не е нужно човек да знае да се прицелва. В границите на града Круповци владеят пет милиона квадратни метра заводска площ, седем пъти по-голяма от площта на вътрешната част на града. Към края на 1944 г. около четиридесет на сто от тази площ е опустошена.
Всичко това обаче не променя начина на живот на Алфрид Круп и вила „Хюгел“. В книгата си за историята на фамилията Манчестър описва такава случка: чрез една декемврийска вечер на 1944 г., когато върху масата, подредена със сервиз от масивно злато, поднасят на Круп вечерята, за бифтека камериерът налива бяло рейнско вино. Това е непростимо — Алфрид Круп добре знае, че в мазето на вила „Хюгел“ има качествено френско вино. На въпроса му камериерът със заекване съобщава, че преди няколко дни бомба паднала близо до замъка и повредила водопроводната мрежа. Поради това два дена нямало вода в крилото за персонала и когато по някаква немарливост там избухнал пожар, изгасили огъня с червено вино. Според Манчестър в този ден от последната зима на войната Алфрид Круп казва: „Това все пак е прекалено!“ — и като прави гримаса, изпива с бифтека рейнското бяло вино.
Докато в крилото за персонала на вила „Хюгел“ гасят пожар с френско червено вино, Алфрид Круп иска от СС нови и нови концлагеристи за работници. Останали са безброй писма и нареждания, които свидетелствуват за тесните му връзки и в последния период на войната със създадените нови заводи на Круп в окупирана Полша и аушвицкия лагер на смъртта1. Алфрид Круп е този, който в едно от писмата си до Хитлер използва израза „унищожаването чрез труд“, доказвайки, че много по-полезно е концлагеристите, годни за работа, да се трудят до смърт, отколкото просто да се избиват. Робският труд в икономически смисъл на думата, разбира се, не е пълноценен, но е от огромна полза за заводите „Круп“. Плащат 4 марки дневно на СС за всеки работник лагерист, от които удържат 70 пфенига за „прехраната“. Дори и сметките, останали от 1943 г., доказват тази адска сделка.
1
Освиенцим. — Бел. ред.