Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
В ъгъла свиреше малък оркестър от струнни инструменти и тимпани; полугола танцьорка се виеше в екстаз под звуците на екзотичната музика. Индиана погледна натам с очи на познавач и одобрително каза:
— Винаги съм имал слабост към фолклорните танци.
Уили кимна на танцьорката с пресилена любезност и промърмори:
— Продължавай да се кълчиш, момиче, скоро ще стигнеш там, откъдето аз се връщам!
Хвърчи един пренебрежителен поглед на Джоунс, а после ускори крачка и се изравни с министър-председателя.
— Как се нарича съпругата на махараджата, мистър Лал? — с невинен глас го попита тя.
— Негово Височество все още е ерген — с достойнство отвърна Чатар Лал.
— Нима? — грейна Уили. — Предполагам, че просто не е имал шанса да срещне подходяща жена.
Докато Уили майсторски насочваше разговора си с министър-председателя към по-интимни теми, Индиана бавно се отправи към отсрещната стена, пред която бяха изложени множество бронзови статуетки и обредни предмети. Вниманието му веднага беше привлечено от доста странна глинена фигурка. Взе да я разгледа отблизо, а до него се приближи Блумбърт.
Видял фигурката в ръцете му, англичанинът за миг сбърчи вежди.
— Очарователен предмет — отбеляза той. — Какво представлява?
— Наричат го Кратия — обясни Инди. — Нещо подобно на ритуалните идоли в Западна Африка. Олицетворява врага и дава пълна власт над него.
— Ала-бала — промърмори Блумбърт.
— Вие, англичаните, си въобразявате, че владеете Индия, но на практика съвсем не е така — спокойно отвърна Индиана. — Владеят я древните божества.
До това убеждение стигна още когато видя малката статуетка долу на пътеката, а тази Кратия само затвърди първоначалното му впечатление.
Върху лицето на Блумбърт се появи обидено изражение. Инди остави фигурката на място и се обърна да посрещне Уили, която се приближаваше към тях, възбудена от разговора си с министър-председателя.
— Знаеш ли, този махараджа наистина е червив от пари! — съобщи тя. — В крайна сметка ще се окаже, че посещението ни тук не е чак толкова лоша идея!
Веждите на Блумбърт се извиха неодобрително, а Инди се усмихна.
Откъм мястото на музикантите се разнесе мелодичен звън на гонг.
— Май ни канят на вечеря — с нескрито облекчение промърмори капитан Блумбърт.
— Най-сетне! — възкликна Уили, а Блумбърт побърза да се отдалечи.
Индиана хвана Уили за ръка и я поведе към масата.
Гонгът продължаваше да ехти и гостите бавно заеха местата си край ниската маса. Празно остана единствено почетното място. Вдясно от него бяха настанени Индиана и капитан Блумбърт, а срещу тях седнаха Уили и Дребосъка.
Чатар Лал се плъзна към ъгъла откъм страната на Уили, плесна два пъти с ръце и обяви:
— Негово Височество закрилникът на раджпутските традиции, махараджата на Панкот Залим Сингх.
Очите на всички присъстващи се насочиха към портала от тежко инкрустирано сребро, намиращ се на два-три метра зад министър-председателя. Вратите бавно се разтвориха и на прага се появи махараджата Залим Сингх. Присъствуващите го поздравиха с дълбоки поклони.
Инди хвърли бегъл поглед през масата и забеляза, че Уили буквално зяпна от изненада. Премести очи към монарха на прага и едва забележимо се усмихна. Оказа се, че Залим Сингх е момче на не повече от тринайсет години.
— Този ли е махараджата? — пошепна с невярващ глас Уили. — Това хлапе?
Нито едно човешко лице не беше изразявало по-голямо разочарование.
— Може би си пада по какички — опита се да повдигне духа й Инди.
Залим Сингх се насочи към почетното място на масата. Беше облечен в дълъг до петите халат, натежал от златни и сребърни орнаменти, отрупан с брилянти, рубини, изумруди и перли. По подобен начин беше украсен и тюрбанът му, а върху него се крепеше диадема във формата на бликащ фонтан. Целият беше накичен с обеци и пръстени, а лицето му бе по детски нежно и гладко, без нито едно косъмче или бръчица, съвсем като на бебе.
С две думи, махараджата изглеждаше доста женствен и красив.
Очите му бавно обхождаха тълпата и в тях се четеше царствено снизхождение. Но този израз изведнъж изчезна, когато се спряха на Дребосъка.
Момчето не се покланяше, а седеше предизвикателно на мястото си с бейзболната шапка на глава, дъвчеше дъвка и от целия му вид личеше, че пет пари не дава за това натруфено хлапе.