![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Едуард вдигна капака на клозетната чиния, преви се и повърна. После стисна нос с пръсти и изтича в гостната. Краката му се подкосиха и той се строполи на кушетката.
Но време за губене нямаше. Намери бутилката „Джек Дейниълз“ в кухнята, върна се в банята, развинти капачката и изсипа съдържанието й във ваната, като се стараеше да не поглежда към Върджил. Уискито не беше достатъчно. Ще му трябват още белина и амонячна вода, преди да си тръгне. Тъкмо се канеше да попита Върджил къде ги държи, когато осъзна, че е мъртъв. Стомахът му отново се разбунтува и той опря чело в хладната повърхност на плочките. Нима всичко това се бе случило?
Надникна в шкафчето в банята, но тук имаше само хавлиени кърпи. Разтвори гардероба в спалнята и едва тогава зърна вратата на втората баня. Отвори я, влезе и се огледа за лампата. В дъното мержелееше матовата врата на душкабината. Изпод долния й край изтичаше тъничка струйка вода. Опита се да запали осветлението, но изглежда в тази част на апартамента нямаше ток. Единствената светлина идваше откъм прозорчето на банята. В шкафчето на стената намери бутилка с белина и полупразна туба амонячна вода.
Отнесе ги обратно в първата баня и ги изсипа във ваната, като се стараеше да не среща изцъкления поглед на Върджил. Над водата се вдигнаха гъсти облаци, той изскочи навън задъхан и затвори вратата след себе си.
Някои тихичко повика Върджил. Едуард отнесе тубите обратно във втората баня, където гласът бе по-силен. Идеше откъм душкабината. Едуард пристъпи нерешително напред, сетне спря. Остана така, наострил слух.
— Ей, Върджил, ти ли си? — Гласът бе малко пресипнал, идеше от кабината. Едуард направи още крачка и пак спря. Стига толкова, рече си той. Имаше чувството, че обитава някакъв кошмарен свят и не му се щеше да вижда повече от него. Пристъпи още една крачка, още една и застана при вратата.
Макар нисък и дрезгав, гласът беше женски. Не изглеждаше никак обезпокоен.
Той натисна дръжката и я дръпна към себе си. Вратата изщрака оглушително и се отвори. Едуард надникна вътре, наострил очи в сумрака.
— Божичко, Върджил, съвсем ме забрави. Трябва да се измъкнем по някакъв начин от този хотел. Тук е тъмно, тясно и никак не ми харесва.
Той позна гласа от телефона, макар че едва ли би разпознал лицето й, дори да го бе виждал на снимка.
— Кандис?
— Върджил? Да си вървим.
Едуард побягна.
15
Още на вратата го посрещна упорит телефонен звън. Едуард дори не погледна нататък. Може би звъняха от болницата, или беше Бернард. Или полицията — нищо чудно. Сигурно ще трябва да им обясни всичко — когато намери сили. Генетрон ще се скрие зад каменна стена, а Бернард вероятно ще бъде недосегаем.
Чувстваше се напълно изтощен, боляха го всички мускули, сякаш бе катерил планина.
Как да нарече това, което извърши? Геноцид?
Не, кошмарът продължаваше. Не можеше да повярва, че е убил няколко милиарда разумни същества. „Нооцити“. Цяла галактика. Глупости — та това е смешно. Но не му беше до смях.
Пред очите му беше Кандис — седнала на пода на душкабината.
Измененията при нея бяха протекли още по-интензивно. Краката й бяха изчезнали, а трупът бе смален с импресионистична икономичност. Лицето, което бе завъртяла към него, беше изпъстрено с изпъкнали успоредни белезникави резки и приличаше на колода от карти.
Докато излизаше от сградата, на паркинга отпред спря голям бял фургон, следван недалеч отзад от лимузината на Бернард. Едуард изтича при колата си, свря се вътре и остана да наблюдава. От фургона слязоха трима, облечени в изолиращи костюми. Едва тогава забеляза, че фургонът беше без номера.
Изгубил търпение той запали двигателя и подкара бясно към къщи. Сега се нуждаеше от прости решения, инак можеше да загуби дори разсъдъка си. Също като Кандис.
Кандис, която бе претърпяла трансформация над отворения канал на банята. „Чудех се, дали да не пусна дребните нахалници да изтекат през канала, бе казал Върджил. Защо да не им покажа какво представлява истинският свят?“
Трудно му беше да си представи, че само преди час бе убил човешко същество, свой приятел. Димът, цвърченето на потопената във водата кварцова лампа, вонята в тясната баня.
Върджил.
Беше запратил лампата при него във ваната. Но не му стигнаха силите да го повтори с Кандис. Може би хората на Бернард ще довършат работата? Едва ли.
Той се отпусна на кушетката и закри очи с ръка. Никога през целия си живот не беше се чувствал толкова изтощен — не само физически, но и емоционално. Не искаше да заспи, почти усещаше дебнещите го в периферията на подсъзнанието кошмарни видения и отгласи от онова, което бе преживял.