![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Разговорът с Мълиган остави у него неприятно впечатление. Младият доктор бе като негово огледално отражение от ранните години и сравнението не беше никак приятно. Нима добрият стар Михаел Бернард неусетно бе позволил да бъде купен от жадните за печалба капиталисти?
В началото предложението на Генетрон изглеждаше колкото невинно, толкова и примамливо — минимално участие през първите няколко месеца, после — когато излязат пред публика — позиция на главнокомандващ, на човек, който обира лаврите. Искаха да вземат наготово популярността му и той не бе имал нищо против. Едва напоследък взе да осъзнава, че са го сложили на пост при детонатора на бомбата.
Той погледна към прозореца, изправи се и вдигна щорите. Точно отсреща, зад горичката, се показа черният куб, с ниски облаци над него.
Почти долавяше мириса на надвисналата катастрофа. Върджил Юлам щеше да е само първият сигнал, а ударът с цялата си мощ щеше да се стовари върху черния куб.
Юлам беше уволнен и прогонен от Генетрон, а сетне поставен в черния списък, не защото не си бе гледал работата — а защото бе следвал твърде близо по петите изследователите от отбранителния проект в секретната лаборатория. На всичко отгоре той бе успял там, където те бяха претърпели най-голямото си поражение. И въпреки че вече няколко месеца групата изучаваше внимателно записките му, все още не бяха сполучили да повторят неговия успех.
Вчера Харисън промърмори, че откритието на Юлам е станало съвсем случайно. Нямаше съмнение какви причини го подтикваха към подобни забележки точно сега.
Юлам бе само на една ръка от възможността да осъществи своето откритие, след което да напусне Генетрон, без никой да подуши успеха му. Големите момчета не обичаха да ги мамят така и никога не биха му се доверили.
Той беше типичното слабо звено във всяка верига. Такива като него не се допускаха в нито един секретен проект.
А ето, че се завръщаше като призрак от страната на мрака. И при това не биваше да го прогонват повторно.
Бернард приключи с документите и започна да обмисля как да се измъкне от тази бъркотия с минимални поражения. Да ги остави ли? Едва ли щяха да намерят друг с неговия опит и знания. Отдавна бе започнал да се съмнява във възможностите на Харисън и Йънг. В края на краищата, нали първоначално искаха от него само да ги представи пред обществото. Вътре в компанията той нямаше никакво влияние.
Той спусна щорите, обърна се и вдигна слушалката на телефона.
— Дайте ми Харисън.
— Да?
— Бернард.
— Слушам те, Михаел.
— Искам още днес да доведем Юлам тук. Събери хората си, повикай и групата от секретния проект.
— Михаел, това е…
— Не можем да го оставим навън.
Харисън замълча.
— Добре, съгласен съм.
— Размърдай ги, тогава.
14
Едуард реши да хапне в една попътна кафетерия, цялата остъклена, с обърната към магистралата фасада. Седнал на една от многобройните свободни маси той се загледа с празен поглед в оживения трафик. Нещо не беше наред в Генетрон. Усещаше го подсъзнателно, без да може поне засега да посочи някаква конкретна причина. И друг път се бе уповавал на своята интуиция без да сгреши.
Бернард и Харисън се опитваха да прикрият един очевиден факт. Генетрон се захващаше с нещо далеч по-голямо от това да помогне на един изпаднал в беда бивш служител, по-голямо дори от предстоящата кампания по лансиране на биочипове на пазара. Едни твърде прибързани действия можеха да предизвикат нечий подозрения, а от друга страна събитията ги притискаха да не губят време.
Какво всъщност ги безпокоеше най-вече? Безопасността — Бернард на няколко пъти бе споменал тази дума. Дали пък не се бояха, че Генетрон може да се превърне в сфера на чужди интереси, на могъщи компании с достатъчно сили да прокарат навсякъде свои шпиони, или да закрепят осведомители.
Едва ли бяха толкова глупави и късогледи, колкото се оказа Върджил, би трябвало да си дадат сметка че това, което се бе случило с него е твърде важно, за да бъде изместено от най-обикновено безпокойство за съдбата на техния бизнес.
Втори въпрос — дали наистина са се свързали с официалните служби? Бернард намекна нещо подобно, но не го призна открито. (Ако не са — не е ли редно той да не го стори?) И да са го направили — официалните служби обикновено действат мудно, понякога губят седмици и дори месеци в безсмислени бюрократични преписки, а през това време Върджил ще бъде изоставен на произвола на съдбата. Генетрон не ще посмее да доразвие откритието му — компаниите, занимаващи се с генетични проучвания винаги са се радвали на хладен прием сред обществеността, а един скандал би могъл да повлияе негативно на пазарните им планове.