Кървава музика [Blood Music - bg]

— Тази сутрин разговарях с Бернард… — поде малко объркано Едуард.

— Те току що се обадиха. От час и половина съм във ваната, излязох само като позвъниха. Кисна се и мисля.

Едуард приседна върху клозетната чиния. Кварцовата лампа бе поставена върху шкафчето до ваната.

— Сигурен ли си, че го искаш? — попита Едуард.

— Аха. Разбира се. Пак ще сме заедно. Вземат си обратно блудния син, а? Не чак дотам блуден. Знаеш ли, никога не съм разбирал какво означава това понятие „блуден син“.

Розовият цвят на водата не изглеждаше да е последица от някакъв сапун.

— Това сол за вана ли е? — попита Едуард и в същия миг се досети за причината. Призля му.

— Не. Отделя се от кожата ми. Те не споделят с мен всичко, но мисля, че изпращат навън разузнавачи. Ей, виж — астронавти! — той се ухили безгрижно на Едуард.

Едуард почувства, че му се гади неудържимо.

— За първи път ли се случва? — попита пресипнало той.

— Да — кимна Върджил и се засмя. — Тъкмо се чудех дали да не пусна дребните нахалници да изтекат през канала. Защо да не им покажа какво представлява истинският свят?

— Ще идат навсякъде — предупреди го Едуард.

— Не ще и дума.

Едуард кимна.

— Знаеш ли, пропусна да ме запознаеш с Кандис — подхвърли небрежно той.

Върджил поклати глава.

— Вярно бе — и нищо повече.

— Как… как се чувстваш?

— Съвсем добре. Сигурно са милиарди на брой. — Той отново плесна с ръце. — Ти какво смяташ? Да ги пусна ли навън?

— Имам нужда да пийна нещо — рече Едуард.

— Кандис остави малко уиски в едно шкафче в кухнята.

Едуард коленичи до ваната. Върджил го разглеждаше с любопитство.

— Какво ще правим сега? — попита Едуард.

— Уф, Едуард, добре че ми каза. Майка ми… те идват да ме вземат, а тя ме помоли да й се обадя. Говори с нея. — По бузите му се търкулнаха две едри сълзи. — Искаше да си ида при нея. Когато… когато реша, че е дошъл моментът. Дошъл ли е, Едуард?

— Да — кимна бавно Едуард. — Мисля, че е дошъл.

Той протегна ръка, плъзна пръсти по стойката на кварцовата лампа и напипа щепсела.

Върджил беше шегаджията на компанията, обичаше да закачва оголени жици за дръжката на вратата, да пробутва прахчета от които пикнята посинява, но така и не бе пораснал достатъчно, за да си даде сметка какво би могъл да причини на света, в който живееше.

Върджил протегна ръка към дръжката над ваната.

— Знаеш ли, Едуард, аз…

Не можа да завърши. Едуард пъхна щепсела в контакта, сграбчи лампата и я преобърна във ваната. Сетне отскочи назад, от внезапния блясък и вдигналата се пара. Върджил изпищя, започна да се мята, разлисквайки водата, а после утихна и само от обгорялата му коса се вдигаше тъничка струйка дим. Лампата продължаваше да цвърчи във водата. Светлината от малкия вентилационен прозорец прокарваше ярка колона през изпаренията. Миришеше отвратително.