Кървава музика [Blood Music - bg]

Умът на Бернард функционираше по такъв начин, че никога не го безпокоеше с паралелни възможности или крайни съмнения — нито в работата, нито в живота. При каквато и да било кризисна ситуация той неизменно подаваше един единствен готов и винаги правилен отговор. И да имаше резервни решения, те се спотайваха някъде дълбоко в подсъзнанието му, без да го разсейват, или да пробуждат съмнения. Никога не бе считал това свое качество за особено достойнство, понякога си мислеше, че е като робот, изпълняващ предварително зададената програма, без да може да надзърне над хоризонта на онова, което вижда пред себе си. Все пак досега инстинктът никога не му бе изневерявал и нещо повече — всячески беше допринасял за успехите му в неврофизиологичните изследвания, носейки му широка популярност както сред неговите колеги, така и сред обществеността.

Той се върна в заседателната и взе куфарчето си. Лимузината вероятно вече го очакваше на паркинга пред Генетрон, а шофьорът сигурно играеше шах на джобния си компютър.

— Ако ви потрябвам, ще си бъда в канцеларията — осведоми ги Бернард. Харисън и Йънг го изгледаха с празни погледи.

— Току що се обадих в ЦКЗБ — рече Харисън. — Казаха да изчакаме техните разпореждания.

Което означаваше, че слухът съвсем скоро ще напусне пределите на компанията. Колко още докато затворят летищата? Зависи от тяхната експедитивност.

— Позвънете, като ги научите — кимна той и излезе, без да се сбогува. Отвън спря, споходен от мисълта, дали не трябва да вземе още нещо със себе си. Не — разполагаше с дискета с файловете на Юлам, а в кръвта си имаше и от неговите клетки. Нищо повече.

И това ще бъде достатъчно за да се занимава поне за известно време.

Другите? Дали да не ги предупреди?

Кой — някоя от трите си бивши жени? Той дори не знаеше къде са сега. Издръжката я пращаше неговият счетоводител.

Някой за когото наистина го е грижа, на когото държи?

Последната среща с Полет беше през март. Среща — раздяла. Болезнена, но не непоносима. Известно време тя бе кръжала като нов спътник в неговия живот, но така и не можаха да стигнат до сближаване. И тя като него твърде много държеше на кариерата си — Полет беше сред най-добрите клетъчни технолози в „Ситъс корпорейшън“ в Пало Алто.

Едва сега му хрумна, че вероятно тъкмо тя го е препоръчала на Харисън в Генетрон. След като се разделиха. Служебна загриженост извън рамките на личните отношения.

Не можеше да й се сърди за това. Но нищо в него не трепна при спомена за нея.

Не беше виждал сина си от пет години. Знаеше че е в Китай, работеше върху някакъв стипендиантски проект.