Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Какъв тип психология или индивидуалност би могла да развие една разумна клетка — или цели клетъчни купове? Той се опита да си припомни поне нещо от онова, което бяха учили за клетъчната среда във факултета. Кръв, лимфа, тъкани, интерстициални течности, гръбначно-мозъчна течност… Не можеше да си представи какъвто и да било разумен организъм в подобно обкръжение, който не би пощурял от скука. Среда с относително прост строеж, без особени изисквания, пригодена изцяло за съществуването на клетките. От друга страна, стресът можеше да се окаже ключов фактор — тази среда бе като майка-закрилница за своите клетки, но към чуждите би била повече от зла мащеха.
За Едуард нямаше съмнение кое е най-важното: реалността, Гейл, заспала кротко до него, уличните светлини и сенките на дърветата, трептящи върху пердето на спалнята.
От това по-важно и по истинско нямаше.
Опита се да си представи Върджил в лабораторията, надвесен над микроскопа и изучаващ своите миниатюрни любимци. Кой знае защо се сети за Криптон — родният свят на Супермен, милиарди гении унищожени в една гигантска космическа катастрофа. Убийство — или геноцид?
Границата между съня и действителността бе започнала да изчезва. Загледан в прозореца той виждаше града, сякаш завесите бяха дръпнати. И изведнъж прозорецът изригна, напълно безшумно, разпиля се на безброй парченца и градът нахлу в спалнята, като някакъв гигантски обезумял булдозер, ръмжащ на непознат и неразбираем език, огласящ околностите с ехото на своята парна свирка, следван от крясъците на работниците и металическото дрънчене на камионите. Едуард размаха ръце, опитвайки се да го спре, но булдозерът удари право в заспалото тяло на Гейл и миг след това се превърна в рояк от звезди, изпълващи цялата стая.
Едуард подскочи в леглото и се събуди. Вятърът свистеше яростно зад прозореца. Най-добре да не спя, реши той и остана да чака, докато Гейл се събуди. Когато тръгваше за училище той я притисна към себе си, сякаш се разделяха задълго.
Малко след това слезе, запали колата и подкара към Ензимната долина.
Огромна черна табела с червени букви ГЕНЕТРОН. Сградата отзад бе масивна и по нищо не приличаше на научно-изследователска лаборатория. В далечината се подаваше върха на някаква черна кубична постройка.
При караулката с бариера го спря въоръжен пазач, издокаран в синя униформа. Едуард смъкна прозореца на колата.
— По-работа, сър?
— Имам среща с доктор Бернард.
Пазачът поиска да види документ за самоличност. След това позвъни по телефона. Накрая се върна.
— Съжалявам, нямаме паркинг за посетители. Оставете колата на номер 31 в служебния паркинг, точно пред входа на западното крило. — Той посочи с ръка, кимна и се върна в караулката.
Едуард последва указанията, а след като остави колата се отправи към входа. Стъклените врати отскочиха назад веднага щом ги доближи. Фоайето беше просторно, с овална форма, вътре имаше само един кожен диван и ниска масичка с куп научни списания.
— С какво мога да ви услужа? — обърна се към него администраторката.
— Търся доктор Бернард.
— Доктор Бернард? — тя го погледна объркано. — Тук нямаме…
— Доктор Мълиган?
Едуард се обърна и видя, че Бернард влиза след него през автоматичните врати. — Благодаря, Джанет — подхвърли той на администраторката. — Моля ви, последвайте ме, доктор Мълиган. Ще разговаряме в заседателната зала. — Той поведе Едуард към задната врата.
Бернард беше облечен в стегнат сив костюм, който чудесно подхождаше на сивите му коси, профилът на лицето му беше строг, орлов. Малко приличаше на Ленърд Бърнстейн, нищо чудно, че журналистите толкова си падаха по него. Той беше пионер в няколко нови научни области и фотогеничен на всичко отгоре.
— Извинявайте за досадните ограничения, но се налага да охраняваме цялата зона. Какво да се прави, така реши съдът още преди десетина години. Инак току виж сме изгубили някое важно патентно право само защото сме си позволили да обсъждаме перспективен проблем на открита научна конференция. Какво друго може да се очаква от една бюрократична и невежа съдебна система като нашата? — Въпросът изглежда беше риторичен. Едуард кимна любезно и пое след Бернард нагоре по широките стълби към втория етаж.
— Да сте виждали скоро Върджил? — попита Бернард докато отключваше стая 245.
— Вчера.
Бернард влезе вътре и запали осветлението. Заседателната се оказа не по-голяма от четири-пет метра, с масивна дъбова маса в средата и облицовани в черна кожа столове подредени край нея.
— Заповядайте, седнете. — Той се настани на отсрещната страна, кръстоса ръце и подпря брадичката си на тях. — Юлам е изключителен учен. Не бих се поколебал да добавя — и много смел.