Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Преселниците стигнаха мястото, което бяха проучили предния ден. Пръстта беше изпечена глина, от която се правят тухли и керемиди, с други думи, пръст, удобна за набелязаната от инженера цел. Работната ръка беше налице. Оставаше само да се смеси глината с пясък, да се направят тухлите и да се изпекат на огън от дърва.
Обикновено тухлите се правят с калъпи, но инженерът се задоволи да ги направят на ръка. Целия ден и следващия се занимаваха с тая работа. Размесиха глината с вода, после я омесиха с ръце и крака и я разделиха на равни по големина призми.
На 2 април Сайръс Смит се зае да определи изложението на острова.
Предния ден той беше отбелязал точно часа, в който слънцето изчезна зад хоризонта, като имаше предвид пречупването на лъчите му. На сутринта отбеляза пак много точно часа на изгрева. Между залеза и изгрева бяха изминали точно дванадесет часа без двадесет и четири минути. С други думи, тоя ден, шест часа и дванадесет минути след като изгрее, слънцето щеше да мине точно на меридиана и точката, на която щеше да се намира в тоя миг на небето, щеше да бъде север. В определения час Сайръс Смит отбеляза тая точка и като набеляза две дървета, които бяха близо едно зад друго на една линия със слънцето, определи по тоя начин един неизменен меридиан за по-нататъшните си наблюдения.
През това време ходиха малко и на лов в околността, още повече че сега Пенкроф имаше няколко дузини стрели с много остри бодли. Топ ги снабди с тия бодли, като донесе един бодливец, доста посредствен дивеч, но бодлите му бяха много ценни. Забиха ги много здраво на върха на стрелите, а на задния им край прикрепиха пера от какаду, за да не изменят посоката си. Дописникът и Хърбърт станаха много опитни стрелци. Комините бяха претъпкани с най-разнообразен дивеч, птици и животни, кабиаи, гълъби, агути, глухари и др. Повечето дивеч избиха в гората край левия бряг на Благодарност, която нарекоха Якамарската гора в чест на птицата, която Пенкроф и Хърбърт бяха гонили при първия си излет.
Ядяха дивеча пресен, но запазиха бутовете на кабиая, като ги опушиха на огън от сурови дърва, след като ги бяха накадили с благовонни треви. Храната беше много питателна, но все печено и печено, а преселниците щяха да бъдат много щастливи, ако на огнището закъкреше най-обикновено варено. Но трябваше да чакат да се сдобият с гърне, с други думи — да се направи пещта.
При излетите им около тухларницата, ловците установиха, че наскоро са минавали едри животни с могъщи лапи, но не можаха да определят какви са.
Джедеон Спилет и Хърбърт съгледаха един ден животно, което приличаше на ягуар. Хищникът за щастие не ги нападна, защото в противен случай може би нямаше да се отърват без някоя тежка рана. Но Джедеон Спилет се зарече, че като се сдобият със сериозно оръжие, с една дума, с някоя от пушките, които искаше Пенкроф, ще обяви безпощадна война на кръвожадните зверове и ще изчисти острова от тях.
На 6 април още призори инженерът и другарите му се събраха на полянката, на самото място, където щяха да пекат тухлите. Разбира се, тази работа щеше да стане на открито, а не в пещи или по-скоро натрупаните тухли щяха да образуват пещ, която щеше да се изпече сама. Пръснаха по земята горивото, което се състоеше от добре подредени купчини дърва, и го заградиха с няколко реда изсъхнали тухли, които скоро образуваха грамаден куб, а от външната му страна оставиха отдушници. Тая работа трая целия ден и едва вечерта запалиха дървата.
През нощта никой не си легна и всички бдяха грижливо да не отслабне огънят.
Изпичането трая четиридесет и осем часа и завърши напълно сполучливо. Трябваше да оставят димящата купчина да изстине, а в това време Наб и Пенкроф, водени от Сайръс Смит, пренесоха на една носилка, направена от преплетени клони, няколко товара варовик, много обикновени камъни, които се намираха в изобилие в северния край на езерото. Тия камъни, разложени от топлината, даваха мазна, гъста вар.