Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Там се пазеха дела, известни като книги за източниците. В тях се съдържаха списъци и характеристики на агентите на СИС, действуващи в чужбина. Естествено, на мене ми се искаше да имам на разположение сведения за агентите, работещи на Пиренейския полуостров. Започнах упорито да работя, като се стремях да науча колкото може повече за дейността на СИС като цяло. Като стигнах до книгата за източниците от Съветския съюз, оказа се, че тя е в два тома. Като поработих, колкото ми бе необходимо, и с двата тома, аз ги върнах по обичайния ред в архива.
Около една седмица по-късно Бил се обади по телефона и ме попита у мене ли е вторият том на книгата за руските източници. След като проверих при секретаря, позвъних на Бил и му казах, че съгласно нашия дневник книгата е върната в архива на еди-коя си дата. След безплодно търсене в архива Бил се усъмнил в точността на нашите сведения и поиска още веднъж да се провери. Обърнах всичко наопаки, но без резултат. Двамата с Бил се срещахме няколко вечери на чаша джин, за да обсъдим това загадъчно произшествие. Бил ми каза, че, според правилата, той е длъжен незабавно да доложи на началника на службата за загубването на книгата. Безпокойството ми растеше. Аз се съмнявах, че шефът ще даде положителна оценка на моето изключително старание да проучвам източниците, толкова повече, че това е довело до изгубване на том, чието изучаване не влизаше в сферата на моята дейност.
Надвисващата буря внезапно отмина. Бил ми позвъни и ми поднесе „своето дълбоко лично извинение“. Оказа се, че една от секретарките, занимаваща се с тези книги, за да пести място на полицата, е обединила двата тома в един. След това секретарката заболяла от грип и няколко дена отсъствувала. Когато тя се върнала на работа, Уудфийлд я попитал за книгата и тя обяснила всичко. Аз благосклонно приех извинението и предложих на Бил да се срещнем вечерта, което и направихме.
Глава IV
АНГЛИЙСКИЯТ И СЪЮЗНИЧЕСКИЯТ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН КОМПЛЕКС
Каугил обичаше семейната атмосфера, затова животът и работата в пета секция протичаха в топла, даже прекалено уютна обстановка. Офицерите и секретарите веднага след постъпването си в секцията започнаха да се наричат един друг по имена. Понякога изглеждаше, че в един прекрасен момент всички сътрудници изведнъж ще седнат да играят карти. Често това досаждаше, но имаше и професионална изгода. Никога не беше трудно да узнаеш с каква са заети колегите ти: което знаеше един, ставаше известно на всички. Тази обстановка ми предоставяше пълна свобода на придвижване. Каугил не се интересуваше кога и как е изпълнена работата. Важно беше тя да е свършена. Той не разпитваше дребнаво за количеството обработени документи, които течаха като река. Това означаваше, че аз практически по всяко време можех да замина за Лондон под предлог да развивам контактите със секциите на СИС в Броудуей бил-дингз, с МИ-5 и други държавни учреждения, заинтересовани от нашата работа. За мене стана навик да правя такива пътувания веднъж в седмицата. Аз вземах със себе си чанта, натъпкана с документи и дълъг списък адреси за визити. Освен това доброволно се съгласявах на нощни дежурства в Броудуей един или два пъти в месеца. Това беше полезно занимание, тъй като телеграмите, постъпващи през нощта от всички кътчета на света, хвърляха допълнителна светлина върху дейността на службата.25
Броудуей представляваше мрачно здание с множество дървени прегради и прозорци с матови стъкла.
Осемте етажа се обслужваха от един допотопен асансьор. При едно от моите първи посещения аз се оказах в него заедно с някакъв сътрудник, към когото служещият от асансьора се обръщаше много почтително. Непознатият ми хвърли бърз поглед и се обърна. Той беше добре сложен, добре облечен, но най-много от всичко ме порази неговата бледност: бледо лице, бледи очи, свет-лосребристи, редеещи на темето коси. Когато слезе на четвъртия етаж, аз попитах кой беше той. „Но, сър? Това е шефът!“ — отговори служещият с известно учудване. По това време знаех много малко за шефа. Наричаше се Стюърт Мензис26, звание — полковник. Кабинетът му се намираше на четвъртия етаж. Той пишеше върху яркосиня хартия само със зелено мастило. Почеркът му беше ужасен. До момента, когато стана началник на СИС, оглавяваше четвърта секция, която се занимаваше с военното разузнаване. Неговото официално обозначение бяха буквите CSS, но в преписката между Броудуей и задграничните резидентури той можеше да бъде обозначаван с кои да е три последователни букви от азбуката: ABC, XYZ и т.н. В правителствените кръгове извън СИС него винаги го наричаха С. Това обозначение беше останало от времето на капитан I ранг Менсфийлд Къмингз, първия началник на секретната служба в съвременния й вид. Такъв беше обемът на моите сведения за шефа по време на първата ми среща с него в асансьора. По-късно ми се удаде да го опозная доста добре. Бързам да кажа, че оглеждайки се назад, аз си го спомням със симпатия и уважение, но съвсем не за качествата, с които се гордееше той.
25
Папката, до която имаха достъп сътрудниците, дежурещи нощем, беше особено ценна за мене. Тя съдържаше телеграми на английската веенна мисия в Москва, направлявани по каналите на СИС.
26
Генерал-майор Стюърт Мензис — началник на СИС от 1939 до 1953 г.