Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
След известно време обаче, Никола долови нескривано внимание от страна на разположената в съседство компания на Монтес. Можеше да се дължи на присъствието на Мадлин; като нашумяла актриса, тя обикновено привличаше внимание. А имаше вероятност да се дължи и на Рейнар, който също можеше да разчита на полагаемата си доза внимание.
— Под наблюдение сме, скъпи мои — беше казал Рейнар. — Ревнуват, това е очевидно.
Не беше дал признак на абсолютно никакво притеснение; Рейнар обичаше предизвикателствата.
Мадлин се беше засмяла и бе вдигнала чашата си към него, сякаш бе казал нещо изключително остроумно и язвително по адрес на онези, които ги зяпаха.
— Господи — измърмори — чувствам се направо виновна. Страх ме е, че той знае.
Имаше предвид Монтес, който оправяше копчетата си за ръкавелите от черен опал, като в същото време се навеждаше да каже нещо на една от жените в антуража си. Точно същия ден Никола се бе сдобил с архитектурните планове на къщата на Монтес, които щяха да им трябват, за да подхвърлят уличаващото бисранско злато на Херцогиня Мондоло.
— Виновна ли? — каза, вдигайки собствената си чаша.
— Не точно виновна. По-скоро гузна.
Тя докосна украшението в косата си с кокетен жест и без да движи устни изрече:
— Идва насам.
Никола видя с периферното си зрение, че Монтес се извинява на компанията си и става.
— Той не знае нищо — каза.
— Ама тази Енора Ражел дето е с него — добави по-високо Мадлин — е абсолютна курва.
— Е, Мадлин, държиш се точно като актриса — сгълча я закачливо Рейнар.
Диалогът бе в чест на Монтес. Контът бе дошъл до масата им в края на забележката на Рейнар и Никола стана, за да се здрависа с него.
— Доста време мина, Валярд. Мислех, че не си в страната — каза любезно Монтес.
Всеки сантиметър от него излъчваше ил-риенски аристократизъм, от семплата кройка на дългополото му сако до безукорната прическа на мазната му коса и ниско подстриганата брада. Усмивката не стигна до плоските му тъмни очи.
— Не се появявам често в обществото, милорд.
Никола се обърна, за да представи Мадлин и Рейнар. Изненада се от почти физическото пронизване, което усети, когато Монтес целуна ръка на Мадлин, както повеляваше протоколът, но му размина, докато наблюдаваше как Контът се преструва, че никога в живота си не е чувал за Рейнар Моран. Нищо чудно вече да губеше бройката на убитите от неговите главорези хора; не бяха никак малко.
След запознанството Монтес отново се обърна към Никола:
— Едуар Виляр бе голяма загуба за науката, Валярд. Сигурен съм, че в Лодун усещат липсата му.
— Всички усещаме липсата му. — отвърна тихо Никола.
Откриваше, че, дори толкова време след събитието, поднасянето на съболезнования от убиеца на приемния му баща, беше едно почти приятно изживяване. Фактът, че на Монтес още не му бяха омръзнали дебелашките и понятни само за него шеги, бе признак на слабост. Той и понятие си няма за чия сметка е шегата — все още.
Лицето на Монтес бе безизразно. Каза:
— Още ли внасяш художествени произведения?
— Да.
Никола си придаде израз на любезна заинтересованост. Монтес го провокираше, макар да не се сещаше с каква цел.
— А аз наистина си мислех, че моята компания се брои за скандална от доброто общество.
Говореше поетът Алгрето, застанал зад Монтес. Изглеждаше като че ли току-що е станал от леглото, с разпасани дрехи, свободно висящ около врата шал и разчорлени руси къдрици. Поетът изглеждаше по абсолютно същия начин всеки път, когато Никола го беше виждал, и той твърдо подозираше, че ефектът бе преднамерен.
— Внимавайте, милорд, това вече е прекалено.
Никола едва прикри усмивката си. Нямаше никакво съмнение за какво намеква Алгрето. Вместо да се подмаже на покровителя си, той доста неприятно хвърли камъните в неговата градина; връзката между Монтес и неговия адвокат-изнудвач почти беше излязла наяве по време на инцидента, спечелил на Рейнар презрението на целия хайлайф, и доколкото можеше да се съди по изражението на Конта, той също не изпитваше удоволствие от спомена.
— Вярно — каза развеселеният Рейнар на поета — Вашата компания така и така е достатъчно скандална. Всичко допълнително вече би било разточителство.