Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Алгрето понечи да отговори, но погледна към Монтес. Трябва да бе отгатнал по стиснатата челюст на покровителя си неговото нетърпение, защото се задоволи само с ироничен поклон, все едно признаваше поражението си. Монтес се усмихна, твърде благовъзпитан, за да се занимава с недодяланите скандални простаци, с който се бе оказал заобиколен и каза:
— Агентът ми ще се свърже с твоите хора, Валярд.
— Разбира се. — Никола се усмихна любезно.
Когато Монтес се беше оттеглил и се беше върнал на своята маса, Мадлин съвсем сериозно му бе казала:
— Понякога самообладанието ти ме плаши.
— Благодаря — каза Никола, вдигайки чаша към нея, макар да не мислеше, че му е направила комплимент.
— Аз пък мисля, че бе не по-любезен от усойница — каза сухо Рейнар — Нещо бъркам ли?
— Ако се бях държал прекалено почтително, щеше да заподозре нещо — Никола разклати съдържанието на чашата си за вино. — Знае, че го мразя. Но просто не знае до каква степен действията ми са подчинени на тази омраза.
— Значи те е провокирал. — каза замислено Рейнар.
Мадлин отскубна някакво цвете от украсата на масата с отсъстващ поглед.
— чудя се защо.
Никола се бе усмихнал с подобна на бръснач усмивка, която бе всякаква, но не и приятна.
— Сигурно е гузен.
Алгрето имаше вземане-даване с Монтес, но не и с Октав. Но появата на Октав на сцената, насред плана му за унищожение на Монтес, в кулминацията на дългогодишни усилия, тревожеше Никола най-много. Главният готвач Листери изведнъж осъзна присъствието на публика и метна някаква купа към коридора, принуждавайки Никола и другите слуги бързо да се разпръснат в търсене на укритие, и освен това върна рязко мислите на Никола към настоящата му роля.
След поднасянето на вечерята, видимо хроничната суматоха в помещението на слугите позволи на Никола да се подсили с една купа ароматно задушено преди да се измъкне от къщата, за да заеме позиция близо до мястото на сеанса.
Из симетрично подредената градина висяха на стратегически интервали цветни лампи и привнасяха рисков елемент в пътешествието до платформата, но той се справи без произшествия. След като стигна дотам, огледа терена за други наблюдатели, преди отново да се качи по балюстрадата. В средата на масата беше поставен стъклен свещник, а по колоните бяха окачени допълнителни лампи. Жълтеникавите пламъци задълбочаваха още повече сенките между статуите в края на платформата, така че той се отпусна по-спокойно зад един голям сандък с цветя.
Беше му студено, въпреки предпазните мерки, включващи тъмни ръкавици и шал около гърлото. По някое време през деня вятърът беше стихнал и спокойната нощ бе пропита с наситената тишина на провинцията. Никола дори чуваше как окъсняла карета минава по пътя край къщата, отминава Габриловата триумфална арка и продължава към именията, чиито размер нарастваше с отдалечаването от града.
Не след дълго вратите на терасата откъм главната къща се отвориха и той чу говор и смях. Запалиха лампите и гостите се отправиха към платформата и беседката.
Най-отпред вървеше Амелин Даниел, в рокля с голи рамене, уместна единствено за топлия салон, съпровождана от млад мъж, който никак не й подхождаше на височина, облечен в жилетка с толкова крещящ десен, че дразнеше погледа дори от това разстояние и въпреки слабата светлина. От другата й страна пристъпваше Конт Беление, и й обръщаше повече внимание, отколкото беше нужно при положение, че вече я подкрепяше една мъжка ръка. Зад тях различи Алгрето, къдравият поет, който беше излязъл по риза, вероятно с цел да насърчи някой пристъп на туберкулоза, който би го направил още по-привлекателен за жените от сорта на Даниел. Той беше хванал под ръка Мадам Еверсет, домакинята, която се беше увила в палто и беше омотала главата си в шал, проявявайки здрав разум за разлика от повечето присъстващи. Вероятно се интересуваше повече от самия сеанс, отколкото факта, че го провежда в компанията на тези хора. Никола се чудеше дали тази вечер Октав е успял да изврънка от нея някоя реликва от покоен родственик.
След тях вървеше кротката съпруга на Алгрето, безцветна жена в рокля с пастелни цветове, загърната с дълъг шал и придружавана от Рейнар. Независимо от опитите да бъде разсеян от страна на по-бодрите участници в партито, той й обръщаше цялото внимание, дължимо на дама с нейното положение. Никола се усмихна наум. Рейнар, въпреки собствените му шумни протести в полза на обратното, бе джентълмен до мозъка на костите си.
След тях се влачеше Октав.
Този път беше облечен в прост тъмен костюм, без крещящата оперетна шапка. Ако беше разпознал Рейнар, досега щеше да е реагирал по някакъв начин. Онова, с което се бяха сблъскали миналата вечер в Колдкорт би го разпознало, помисли си Никола, но не се знаеше доколко персоналността на голема съвпадаше с тази на Октав.