Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Онази част от историята, която никой освен Никола и Мадлин не знаеше докрай, бе че Рейнар бе стигнал до продажния ординарец, който беше откраднал писмото и го беше убил, след като бе изтръгнал от него името на Деврил. Хората на Монтес бяха разбрали, че Рейнар е по следите на Деврил и възнамеряваха да го елиминират, но Никола бе наблюдавал отблизо развитието на нещата и се беше свързал с Рейнар, за да го предупреди. Заедно отърваха света от изнудвача-адвокат Деврил и оттогава Рейнар работеше с Никола.
Никола приключи с връзването на шала и Рейнар внимателно проучи резултата в огледалото.
— Много добре го направи. Да не би да са те учили на това в Лодун?
— В Лодун учат на всичко.
Имената на гостите му бяха познати, с изключение на едно.
— А този Виярд, познаваш ли го по физиономия?
— Да. Срещали сме се няколко пъти. Но ми е просто познат. — Рейнар се обърна и го изгледа с въпросителна насмешка. — Да не би да смяташ, че той е Ронсард под прикритие?
— Не. Не смятам.
Дяволите я взели, все пак, тази Рейнарова проницателност. Никола не искаше да се прави на истеричен глупак, но Ронсард беше единственият противник, когото не бе напълно уверен, че можеше да надхитри. Той сгъна предишния костюм на Рейнар, защото знаеше, че един истински камериер никога не би оставил дрехи на пода. Е, може би камериерът на Рейнар би го сторил, но това щеше да даде повод за коментари сред останалите слуги, а той не искаше да привлича внимание.
— Все пак нали разбра, че видяхме Хал в моргата?
— Когато сте ходили да видите удавеното момче ли? Стори ми се, че Мадлин каза, че това нямало връзка с Октав?
— Засега.
Все още нямаше вести от магьосниците, на които бе раздал проби. Можеше да се наложи пак да отиде при самия Арисилд и да му припомни.
— Около масата имаше само осем стола.
— Ами, Еверсет каза, че няма да присъства на предтавленийцето на Октав. Предполагам, че и други са поднесли извинения за отсъствието си. Смяташ ли, че това е от огромно значение?
— Не. — Никола се замисли за миг. — Мислиш ли, че Еверсет ще заподозре нещо, защото ти ще присъстваш?
— Споменах, че никога не съм виждал такова нещо и ми е любопитно. Би трябвало да е достатъчно. Никой в тази групичка няма да заподозре никого в нищо освен в тайно бягство с цел разврат.
— Прав си, естествено.
Никола отрано беше научил, че един от основните проблеми в измамата бе склонността да се правят опити за прекомерно обясняване на нечии постъпки. Истината бе, че хората вършеха какви ли не странни неща, по възможно най-нелогични причини и прекалено изпипаните обосновки само те правеха да изглеждаш гузен.
Подобно на повечето парвенюшки домакинства, Еверсетови бяха платили крупна сума за отличен адераски главен готвач и понеже нямаха истински изискан вкус, бяха успели да наемат само посредствен такъв. Никола наблюдаваше хаоса от безопасната позиция в кухненския коридор, заедно с още двама от слугите от горните етажи, които лентяйстваха след настаняването на гостите. Малко преди това всички бяха наблюдавали пристигането на каретата на Октав скрити зад конюшните. Спиритистът не носеше багаж и нямаше друг придружител, освен кочияша.
Главният готвач, Листери, провеждаше приготовленията за вечерята сякаш кухнята бе някаква обсадена от врагове цитадела, която неизбежно щеше да падне под натиска на превъзхождаща сила и това водеше до сума ти хвърляне, чупене и псувни по адрес на кухненските помощнички. Това накара Никола да се чувства още по-благодарен за неговия достоен Андреа, който през целия си живот не бе избухнал нито веднъж.
Той поклати глава като видя второкачественото вино, подбрано за соса, след което изостави ленивата поза и се запъти към трапезарията. Никола си бе поставил за цел да огледа всички прислужници, доведени от гостите и да се увери, доколкото бе по силите му, че всички са онова, за което се представят. Крак имаше нареждане да стори същото с кочияшите и придружаващите ездачи, отседнали в конюшните и Никола знаеше, че ако неговият оръженосец бе открил нещо подозрително, досега щеше да е намерил начин да му го съобщи. Безпокоеше се единствено за гостите.
Оказа се невъзможно да стигне достатъчно близо до трапезарията, за да подслуша разговорите. Това можеше да стане единствено от едно малко антре, използвано от иконома, за да направлява лакеите, които сервираха блюдата, но то непрекъснато беше заето. Никола неохотно се върна на старата си позиция в кухнята, където Листери изглеждаше на път да сдаде крепостта.
Неангажиращият разговор над чиниите надали би осветлил много положението, макар Никола да знаеше, че поетът Алгрето има нещо общо с Конт Монтес. Миналият месец Никола беше седнал в Контера с Рейнар и Мадлин, когато пристигна Контът с голяма компания, която включваше и Алгрето. В това нямаше нищо осъдително. Настоящата популярност на Алгрето го правеше доста търсен гост във всички обществени прослойки.