Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Нямаш причини да си тъжен, Лъки, това е мой проблем.
— Няма да допусна тя отново да те нарани.
Роби притисна племенника си здраво към себе си, после отстъпи крачка назад.
— Днес не съм вече предишният глупак, момчето ми. Не си блъскай главата заради мен. След седмица ще си женен и ще можеш да се грижиш за съпругата си. Ако искаш да ми помогнеш, Люсиен, постарай се да направиш Клара своя щастлива съпруга.
— Разбира се, че ще го направя — отговори Люсиен, но Робърт видя как пред погледа на племенника му отново се спуска завеса, зад чиято студенина той се отдръпна, за да прикрие ранимостта на своето сърце. От предишната нежност към Клара вече не беше останала и следа, заличена от безкрайното му недоверие към всяка жена.
Ядосан на себе си и за да поправи направената грешка, Робърт забеляза равнодушно:
— Виж какво, Люсиен, извлякъл съм си някои поуки от катастрофата, която ме сполетя, след като пропъдих лейди Ана.
— Ти не си я пъдил, тя те е зарязала — поправи го разпалено Люсиен.
— Не е така — заяви твърдо Робърт. — Аз я пропъдих с гордостта си и със своята страст да контролирам отношенията ни. Тя искаше само искрено извинение за онова, което бях сторил и сериозно обещание вече да не го правя. Това много ли беше, като се има предвид, че тя щеше да се остави за цял живот в моите ръце? Люсиен искаше да възрази нещо, но той го спря, вдигайки ръка. — Ако можех да отида още веднъж в салона на нейната леля и да постъпя вече съвсем иначе, кълна ти се, Лъки, щях да падна на колене и да направя всичко, което тя поиска от мен и дори повече. Той отпусна ръка и продължи: — Това е мъдростта, която придобива един мъж, след като се е учил години наред. Скъпи ми племеннико, аз мога само да се моля ти да си научиш урока, без да ти се налага да прекараш като мен толкова дълги години в разкаяния за сторената грешка.
8
Градската къща на маркиз Сейнт Дженивиъв беше ярко осветена, чудесно украсена и пълна с хора. В елегантната бална зала, в която гостите за сватбата на виконт Калън с единствената дъщеря на маркиза, лейди Клара, очакваха откриването на бала, Люсиен беше застанал до Джак и Улф и наблюдаваше лорд Кърлейн. Той се приближаваше много бавно към тях, защото разни млади дами непрекъснато му препречваха пътя. С майчиците си за опашка те се хилеха, прихваха и все се опитваха да го заприказват. Кърлейн се проявяваше като майстор в изкуството да предизвиква едва ли не припадъци, след което ловко да се измъква.
— Той не е човек! — измърмори възмутено Джак. — Ама и жените са такива глупачки!
— Ех, можем да признаем и истината — каза Люсиен. — Той е привлекателен, интелигентен и абсолютно аморален нехранимайко.
— Освен това няма пари — допълни Джак.
— И очевидно е неотразим — завърши Люсиен, сякаш не го бяха прекъсвали.
До него Улф, кръстосал ръце на широките си гърди, издаде някакъв неясен звук.
— Бела твърди, че бил очарователен. Направо не ми е ясно как може да мисли така. — Той прекоси с поглед залата, до другия й край, където бъбривата му годеница си приказваше с лейди Клара. — Не зная защо изведнъж реши, че това е важно. Освен това никога не е твърдяла същото и за мен.
Люсиен и Джак се спогледаха развеселени.
— Сигурен съм, само защото твоят чар е толкова голям, че е излишно да те уверява специално — успокои ги Джак. — Нали ги знаеш жените. Повечето са с мозък като на пиле.
Улф въздъхна.
— Бела не е с мозък на пиле. Тя може да ти реши уравнение по-бързо от асистентите на Хемстед. Без чужда помощ. Аз често я водя в лабораторията да ми помага.
— Улф, романтични глупако — каза сухо Люсиен, — сигурен съм, че за Бела това е невероятно възбуждащо.
Улф го изгледа объркан.
— Тя никога не се е оплаквала — натърти той. — Лейди Клара също не е с птичи мозък. Вчера, във Воксхол обсъждахме флогистоновата теория и това много й хареса.
— Ти си я обсъждал — поправи го Люсиен, — а Клара е доказала доброто си възпитание и тактичността си, като ти е създала впечатлението, че слуша. Тя знае какво е да си добра компания.
— Но Лъки — каза Джак, — та това звучи почти като комплимент за бъдещата ти съпруга.
Люсиен сви рамене.
— Просто е факт. Не разбирам защо трябва да пренебрегвам добрите качества на Клара. Всяка жена с нейния произход би била също тъй добре възпитана.
— Може би — каза Джак, — но лейди Клара се прояви като нещо изключително. Тя е много обичана в обществото. Направи ли ти впечатление, че много дебютантки са започнали да имитират дрехите й?