Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
С помощта на св. Бернар цистерианците си спечелват духовно господство в Европа. Ръководени от Хуго дьо Пайен и Андре дьо Монбар, тамплиерите си извоюват военно и административно господство в Светите места, което бързо се разпростира и в Европа. Зад бурното развитие и на двата ордена стоят, макар и в сянка, чичото и племенникът, както и богатствата, влиянието и покровителството на графа на Шампания. Те тримата са неразривно свързани и наподобяват жалони, които веднага бият на очи и бележат смътните очертания на някакъв сложен загадъчен план.
Ако такъв план наистина е съществувал, не можем, разбира се, да го приписваме само на тях тримата. Обратното, той явно е предполагал активното съдействие и на други хора, както и внимателна, премислена организация. Вероятно тъкмо „организация“ е ключовата дума, защото ако хипотезата ни е вярна, всичко е било подчинено на тази организация, включваща може би и трети, таен орден, съществувал в сянката на известните на всички ордени на цистерианците и на тамплиерите, за които има множество писмени свидетелства. Ето че доста бързо се натъкнахме на доказателства за съществуването на този трети орден.
Междувременно насочихме вниманието си към хипотетичното „откритие“ в Светите места, въз основа на което бяхме изградили своя „сценарий“. Какво ли е било намерено там? Какво ли са знаели тамплиерите, както и св. Бернар и графът на Шампания? Когато орденът им е разпуснат, тамплиерите не споменават и думица къде точно се намира тайното им съкровище и какво съдържа. Не са се запазили и никакви документи. Ако то се е свеждало само до материални богатства, например до кюлчета злато, защо е трябвало да крият или унищожават целия си архив, всичките си протоколи и устави? Оттук се подразбира, че тамплиерите са притежавали още нещо, толкова ценно, че дори подложени на жестоки мъчения, те не са изтървали и дума за него. Само богатството не може да накара всички членове на ордена да мълчат като гроб. Каквато и тайна да са пазели, тя явно е свързана с нещо друго, например с отношението им към Исус.
На 13 октомври 1307 г. всички тамплиери във Франция са взети под стража от сенешалите на Филип Хубави. Това обаче не е цялата истина. От гоненията са се изплъзнали тамплиерите най-малкото от един храм — храма Безю недалеч от Рен Льошато. Как и защо са избягали? За да отговорим на този въпрос, се наложи да проучим какво точно са правили членовете на ордена в околностите на Безю. Оказа се, че дейността им там е била доста активна — в тази област те са разполагали с пет-шест храма и множество имоти, разпрострели се на около трийсет-четирийсет квадратни километра.
През 1153 г. велик магистър на Ордена на тамплиерите става един местен благородник, симпатизиращ на катарите: Бертран дьо Бланшфор, чийто фамилен замък е кацнал на планински връх на няколко километра от Безю и Рен Льошато. Ръководил ордена в периода 1153–1170 г., той вероятно е най-изтъкнатият велик магистър в него. Преди да го поеме, йерархията и административната му структура са най-малкото мъгляви. Тъкмо Бертран превръща Ордена на тамплиерите в изключително ефикасна, добре организирана и невероятно дисциплинирана йерархична институция. Тъкмо по негова инициатива тамплиерите се включват в дипломацията на високо равнище и в световната политика. А според запазените исторически сведения негов наставник е не друг, а Андре дьо Монбар, посочван от някои историци дори като велик магистър на тамплиерите непосредствено преди Бертран.
Няколко години след създаването на ордена Бертран не само става негов член, но и му дарява земи в околностите на Рен Льошато и Безю. А през 1156 г., когато вече е и велик магистър на тамплиерите, орденът докарва в областта и германци рудничари, които според сведенията били подложени на строг, почти военен режим. Забранено им е да общуват по какъвто и да е повод с местното население и живеят отделени от всички. Учреден е дори специален съдебен орган, който да решава засягащите ги юридически спорове. Германците са доведени под предлог, че ще работят в златните мини в планините край владенията на Бланшфор, от които римляните преди цяло хилядолетие са извлекли всичкото злато64.
През XVII в. на неколцина инженери е възложено да проучат какви залежи от полезни изкопаеми има в областта и да представят подробен отчет. Един от инженерите, Сезар д’Аркон, споменава в отчета си, че се е натъкнал на развалини, останали от рудничарите германци. Въз основа на своите проучвания той твърди, че германците изобщо не са добивали метали65. С какво тогава са се занимавали? Сезар д’Аркон не е сигурен — може би с леярство или с изграждането на някаква метална конструкция, а може би са правели подземна крипта, нещо като хранилище.
64
Абат Мазиер го сподели в личен разговор в Хенри Линкълн.
65
Arcons. Du flux et reflux, p. 355. Catel, Memoires… du Languedoc. V. I, p. 51.