Третият (или Реквием за един убиец)

След проведените тягостни разговори Николай окончателно затвърди предположението си, че трябва да премери сили с умен, пресметлив и много хладнокръвен психар. Момичетата бяха до едно образовани, самостоятелни и твърде придирчиви във връзките си. Как би могъл един смахнат тип да привлече вниманието им, освен ако не е образец на самата порядъчност? Всички те бяха ходили преди нападението на концерт или театър. Сами, без компания, защото всички до една са били уверени в своята способност да отстояват интересите си. Хубаво са ги отстояли! Горките наивни, доверчиви млади създания, уверени в своя опит да отблъскват досадните ухажьори!

Общото между всички случаи, с изключение на последния, се набиваше веднага на око. Момичетата бяха приведени в безпомощно състояние с помощта на похват от източните бойни изкуства, от тяхна страна липсваше борба, нямаше следи от физическо насилие, извън самото изнасилване. Изобщо — картинка, а не жестоко умишлено престъпление. Направо да кажеш, че жертвите просто са си полегнали да си починат след една хубава любовна среща! При това грижливо наметнати със собствените им дрехи. Нямаше никакви насочващи следи, нито частици кожа, нито сперма. Да, и от всяко момиче маниакът си взимаше по нещо за спомен. Наистина виртуозно изпълнение като на професионален пианист. Така. Сега обаче Николай стигаше до последното нападение, където всичко бе точно обратното, с изключение на умението на престъпника да „изключва“ жертвите си. Но дори и тук имаше разлика! Той бе приложил своя прословут похват, но момичето се бе съпротивлявало. Преди или след това? Факт бе, че то също имаше характерния белег на шията. И с това всички прилики свършваха. Както веднага отбеляза и шефът му, тя не бе изнасилена, а жестоко пребита. Дали не бе взел и от нея нещо за спомен? Николай си отбеляза наум да разпита роднините и най-вече оная устатница, сестра й, дали не липсва нещо от дрехите или вещите на Мария. Като се сети за сестрата близначка, отново някаква мисъл прелетя мълниеносно, без да успее да я конкретизира. Имаше нещо, но какво бе то? Трябва в най-скоро време да се види с нея, реши той. Трябва да проследи усещането си за нещо общо между жертвите на Пианиста и това наежено от мъката си момиче.

Николай така се бе замислил, че не бе чул отправения към него въпрос. От внезапно настъпилата тишина и вперения поглед на шефа се досети, че е дошъл неговият ред да докладва. Трябваше да го убеди, че смята и новото нападение за дело на Пианиста, ако иска да му дадат поне още един помощник. Отваряше се сериозна работа по издирването на притежателя на намерената мъжка шапка. Колегите от лабораторията щяха всеки момент да бъдат готови с анализа на косъма, което определено щеше да стесни доста кръга на търсенето, но въпреки това броят на лицата, които трябваше да бъдат намерени и проверени, бе значителен. Ако изобщо тоя каскет бе паднал от главата на нападателя…