Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Това беше шансът, който Крейвън чакаше — възможността да се впусне в най-фантастичните си планове. Само едно нещо го спираше. Нямаше представа как да постигне онова, което искаше от него разузнавачът. Дори и „Триест II“ не можеше да извършти някакъв подводен набег — беше твърде малка, а и корабът, който трябваше да пренесе подводницата посред океана, щеше да ги издаде.
— По принцип ние разработваме технологията, а не материалните активи — каза Крейвън, уповавайки се на най-засукания си начин на изразяване в стил ВМС. Тишина. Миг, може би два. Колкото и витиевато да говори, всъщност си признаваше, че няма начин да направи онова, което искат от него.
След това Крейвън усети мигновено вдъхновение.
— Виж какво, нямаме нищо, което да изпълни операцията, защото се иска потайност.
Отново си пое дъх забързано и каза най-важното:
— Затова „Пясъчен долар“ си струва да се изпълнява само от подводница.
Ето така, избърборена от отчаяние, се появи идеята, която щеше да се превърне в най-смелото начинание на Военноморските сили до момента. Щяха да оборудват някоя пълноразмерна подводница, достатъчно голяма за открито море, така че да може да стои на място в горните слоеве на океана и да спуска камери цели мили надолу, за да търси съветски съкровища по дъното. Щяха да действат под повърхността, да намерят начин да станат почти неоткриваеми. Да не покажат по никой начин на руснаците, че наоколо има американци.
Всъщност Крейвън просто предаваше с нови думи старото си убеждение, че работата от повърхността на океана си е своеобразен ад. Вече беше включил тази концепция в собствените си „Десет заповеди на дълбокоокеанската инженерна работа“. Казваше следното: „И помни, че свободната повърхност не е океан, нежели въздух, и че човек не може да ходи по нея, нито пък оборудването ще остане стабилно, ако го има. Затова проектирай така оборудването, че да не се задържа дълго и да не се нуждае от обслужване или ремонт в този непристоен слой.“
Изведнъж получи не само начина да подложи на проверка тази заповед, но и шанс да изпълни любимата си роля в родословното дърво и да граби заровени съкровища. Сега, когато имаше зелена светлина и пиратската му кръв кипеше, Крейвън се нуждаеше само от подводница.
В момента във флотата имаше двадесет ядрени многоцелеви подводници и се строяха още. Но адмиралите от ВМС не възнамеряваха да дадат някоя от първокласните си лодки да седи посред океана и да мандахерца камери. Щом Крейвън иска подводница, щеше да се наложи да вземе една от двете ядрени щайги, пропаднали на изпитанията и с отхвърлена вече конструкция. Едната — „Сийулф“ — представляваше объркан съд с V-образен нос на кораб-разрушител и горна част на подводница, построена да вмества един доста докачлив реактор на течен натрий, който обаче беше заменен преди това. Другата — „Халибът“ — имаше по-грандиозно, но кратко минало. „Халибът“ (SSGN-587) беше единствената ядрена подводница, носила управляемите ракети „Регулус“ и изпълнила седем мисии около съветските брегове. Но онази програма бе прекратена по средата на 1964 г., когато ВМС започнаха да разполагат подводници „Поларис“ в Тихия океан. Сега след края на ерата на ракетите „Регулус“ никой не знаеше какво точно да прави с „Халибът“.
Тя изглеждаше доста странно — едно от най-малко хидродинамичните в ядрения флот и най-смехотворното на вид създание, раждано някога на сух док. За разлика от плоската риба, на която беше наречена, „Халибът“ имаше огромна гърбица, подходяща може би за гигантска камила, само дето тя се разтваряше в голям, подобен на челюсти на акула люк, който представляваше част от оригиналното отделение за ракетите. В друго време може би щяха бързо да я бракуват. В края на краищата тя не само беше странна, но страдаше и от почти фаталното заболяване за всяка подводница: хидромеханична какофония. „Халибът“ беше шумна. Подводничарите чуваха дрънченето и забелязваха единствено потенциална опасност от наводняване, щом видеха онзи люк. А от вида на баластните й резервоари, зейнали като ями и разработени да й позволяват бързо да изплава на повърхността, за да изстреля ракета и да се потопи още по-бързо, направо потреперваха.
Крейвън погледна подводницата, която, изглежда, никой не можеше да обича, и изпадна в транс. Виждаше единствено възможностите, странните и чудни неща, които можеше да направи с всичкото това допълнително пространство. А видът на онази разкошна зейнала уста го накара, като всеки уважаващ себе си луд учен, да се разтрепери от радост. Никоя друга подводница във флотата нямаше люк, по-голям от 65 сантиметра. Люкът на „Халибът“ беше шест метра и седемдесет сантиметра.