Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)

Сега служителят на военноморското разузнаване искаше от Крейвън нещо, което никой не бе опитвал преди. Офицерът подаде на Крейвън свръхсекретен документ, който представляваше доста дълъг списък с мечти, трупан от военноморското разузнаване от години и докосван до този момент само от десетина души.

На заглавната страница бяха отпечатани думите „Операция Пясъчен долар“. След нея започваха цели страници със списъка. Те представляваха точките на попадение на съветските балистични ракети, щателно проследени и отбелязани от кораби на ВМС и радари на ВВС, както и от подводни хидролокатори, а и също местата, където бяха забелязвани или чувани да падат във вълните самолети или други съветски машини. На не повече от три мили дълбочина се намираха най-важните тайни на съветската отбрана: най-доброто от системите за насочване на ракети, металургията и електрониката — все лъжовно примамващ боклук и напълно недостижим. Нищо чудно, че Съветският съюз дори не опитваше да пази района. Никой не би могъл дори да си помисли за набези през светещия планктон към напълно непрозрачните дълбини.

Според служителя от разузнаването нищо не пречеше зад идеята за съдовете за дълбоководно спасяване да се укрие опитът за стигане до нещата от поменика в „Пясъчен долар“. Защо да не се използва бюджетът за спасителните играчки, които едва ли щяха да бъдат задействани някога, за да се създадат средства, осигуряващи предимство на Съединените щати?

Трагедията с „Трешър“ щеше да бъде оправданието, а новите програми за безопасност — пълнежът на сложната история за прикритие. И всичко това зависеше от отговора на Крейвън на един въпрос. Би ли се справил с търсене на съкровище в дълбоки води?

Крейвън научи, че това е първостепенен въпрос на националната сигурност. Не му казаха обаче, че е въпрос и на гордост, политически позиции, изобщо борба за територии. Разузнаването на Военноморските сили играеше отчаяна гоненица с онези от ВВС, съвсем наскоро изстреляли шпионски спътници от ново поколение. Благодарение на все по-голямото покритие върху Съветския съюз тези нови „очи в небето“ изпращаха изображения от площадките, където руснаците копаеха силози за мощни наземни ракети, както и от сухи докове, където се готвеха да създават собствено поколение подводници, подобни на „Поларис“. Програмата „Поларис“ беше попречила на бомбардировачите и ракетите на ВВС да монополизират бизнеса с ядреното възпиране. Сега вече шпионите от ВМС може би щяха да се конкурират със спътниците, като се гмуркат не просто за снимки, а за истински съветски оръжия и съдове.