Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
— Не сте сигурен в това.
— Вярно, не съм. Но трябва да действам според този вариант. Ако онова вътре е склонно да преговаря, ще го изслушам, ала досега то дори не опита да се свърже с нас. Ти успя ли да напипаш нещо?
— Само… така ми се струва. Нищо определено. Може би страховете ми влияят и на малкото, което долових. Не може ли поне да почакаме, докато ИИ разгадае паметния кристал? Вероятно той съдържа всички отговори, от които имаме нужда.
— Еспер, и отпуснатото ни време, и търпението ми си имат граници. Ще почакам да се върнат Фрост и Гарвана, а после, щем не щем, влизаме, колкото и да сме неподготвени.
Есперката стисна челюсти за миг, но заговори безстрастно и спокойно:
— Капитане, бих искала да опитам нещо. Моля за разрешение да вляза сама в базата, щом проникнем през силовия екран, и да установя контакт чрез своя есп. Може би няма да сметнат един-единствен човек за заплаха.
— Действам по недвусмислени заповеди — отвърна Сайлънс. — Трябва да установя какво се е случило в Тринадесета база и да предприема необходимите действия за възстановяването й и добива на метали. Останалото е без значение. В базата имаше сто двадесет и седем мъже и жени. Не са предали и думичка, откакто вдигнаха силовия екран. Твърде вероятно е да са мъртви до един. Ако е така, техните убийци също трябва да умрат. Империята не си позволява прояви на слабост.
— Моля ви, Капитане! Изслушайте ме… — Диана се запъна, разкъсвана от нуждата да обясни предчувствията си и невъзможността да ги докаже. — Не е важно само какво е излязло от разбития кораб. Нали по време на полета усетих и друго присъствие, по-късно също… Капитане, на тази планета има нещо с невероятна мощ и не вярвам да са пришълците.
— Права си — съгласи се Сайлънс. — Това са Ашраите.
Диана внимателно подбираше думите си.
— Но те са мъртви, Капитане. Нали вие се погрижихте за това.
— Може и да са мъртви, но сънят им е лек.
— И все пак мога да направя опит за контакт с пришълците — упорстваше Диана.
— Не — отсече Сайлънс. — Положението и така е достатъчно сложно.
— Значи ще оставите всичко в ръцете на Изследователката? На тази убийца?
— Изглежда влагаш обида в думата, но тя би го приела като комплимент. Изследователите са крайният продукт от усилията на Империята да създаде идеалния боец. Започнаха с опити по усъвършенстването на хора, с Вампирите и Вълчетата. Но накрая изтърваха юздите на Хаденците и избухна бунтът на киборгите. Затова създадоха воини, които не разчитат на присадени технически приспособления. Раса убийци, от люлката обучени да бъдат най-добрите във всичко. Силни, бързи, умни, безмилостни. Преди всичко дресирани да надхитрят същества, които не мислят като нас. Фрост отговаря за всякакви контакти с други цивилизации и тя ще вземе необходимите решения. Тя е експерт. Ако искаш още нещо да кажеш, обърни се към нея.
— Но тя ще ме изслуша ли?
— Не знам. Може би. Тя разбира ползата от есперите.
— Вероятно е по-добре да поговоря с Гарвана. Той също е бил Изследовател, нали?
— Да — каза Сайлънс. — Някога беше Изследовател.
Диана почувства болката му дори през своята психозащита и за миг сведе поглед. През прозрачните стени на кабината забеляза Фрост и Гарвана, които излязоха от мъглата и тръгнаха към двамата щурмоваци. Мъжете на пост се усетиха късно и май се разстроиха от това. Сайлънс проследи погледа й, видя Гарвана и му обърна гръб.
— Познавахте Гарвана преди — промълви Диана. — Какъв беше, преди да стане изменник?
— Мой приятел — отговори Капитанът, стана и излезе от кабината.
Диана постоя, за да му даде време, после също излезе.
Пред катера всички стояха и се гледаха, сякаш никой не искаше да заговори пръв. Накрая Сайлънс кимна рязко към Фрост и Гарвана. Застанали един до друг, те бяха еднакви като брат и сестра. Движенията, позата — общото помежду им привидно беше несравнимо повече, отколкото с който и да е друг човек. Сайлънс си каза, че трябва да ги държи под око. Не можеше да загуби и Фрост, както загуби Гарвана.
— Някакви следи от екипажа на пришълците? — попита той новодошлите.
— Никакви — отвърна Фрост. — А корабът е мъртъв. Доста е интересен. Такива технологии не съм виждала никога.
Сайлънс изви очи към Гарвана.
— Възможно ли е екипажът да се е спасил в гората?
— Не, Капитане. Щях да знам.
— Разкажете ми за технологиите в кораба — поиска Сайлънс. — Преди споменахте нещо за нов вид хипердвигател.