Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
По бреговете на морето скитали номади, някои от тях живеели направо под открито море, други изграждали временни лагери и почти всички се занимавали с риболов. Към чужденците изпитвали недоверие и враждебност. С една дума Вътрешното море и околностите му гъмжали от опасности и там човек би загубил живота си по всяко време на денонощието без никакво увъртане и протакане.
Това премина през главата на Хиеро докато внимателно разглеждаше дюните и е стараеше да си представи, какво се намира зад тях. Накрая задряма — лъчите на слънцето огряваха отслабналото му лице, сплетените коси и калните дрехи. Приличаше повече на скитник, който принадлежи към най-долните отпадъци на човешкото общество. Никой не би познал в него Пера на Универсалната Църква на Канда, един от най-добрите ученици на Абатствата.
Хиеро се събуди чак вечерта. В сянката на скалите Клотц меланхолично преживяше млади листа и клонки, а до него нетърпеливо търкаше крака младия мечок. Последният, заедно с човека си разделиха остатъците на кокошката и сухарите. Нахраниха се и тръгнаха на път. И тримата изпитваха облекчение — струваше им се, че тежките изпитания, които изживяха през последните дни са отминали. Пътешествениците бързо преодоляха тясната ивица земя обрасла с храсти и ниски кактуси и достигнаха дюните. Върховете им стигаха на височина около тридесет метра. Изкачиха се на близкия хълм и замряха от възхищение пред красотата на осветената от луната местност.
Пред тях лежеше голям залив на Вътрешното море. Не повече от хиляда крачки ги отделяха от дългата и тясна пясъчна крайбрежна ивица, затрупана с довлечени от вълните дървета. Повърхността на водата бе неподвижна и разделена до тъмния нощен хоризонт от лунната пътека. В ляво и дясно, на разстояние няколко километра навътре се издаваха два носа, които оформяха залива. Вятър нямаше и морето, в което така често бушуваха сурови и силни урагани, бе гладко и спокойно като напълнена вана.
Но не можеше да се каже, че живот липсваше: по огледалната повърхност се виждаха огромните кръгли листа на лилии, стигащи няколко метра в диаметър. Над тях тук-там висяха бели цветове, които излъчваха такава силна миризма, че Хиеро без труд я усещаше от такова голямо разстояние.
Между огромните листа шумно пляскаха големи тъмни тела, често изчезваха и се появяваха на стотина метра встрани. Стадо животни приличащи на хипопотами играеха на плиткото близо до брега. Вдиганите от тях вълни разлюляваха цъфтящите лилии и дори стигаха до пясъка на плажа.
Хиеро седна на земята и започна да съзерцава морето. Очевидно къпането ще трябва да отложи за по-късно. Дори да приеме, че в нощта нещата се изкривяват, всяко от тези същества бе поне четири пъти по-голямо от Клотц. А еленът и мечокът шумно дишаха нощния въздух, възбудени от нощните миризми и близостта на къпещите се във водата хипопотами. Свещеникът им заповяда да легнат и да чакат търпеливо заедно с него.
По едно време голям хипопотам излезе от водата, търколи се и тромаво тръгна по пясъка. Огромното, дълго и ниско тяло се опираше на земята на къси крака с три пръста на края. Главата му приличаше на сплескана по краищата бъчва, а зурлата му бе издадена далеч напред. Неочаквано животното зейна с уста и на лунната светлина блеснаха огромни зъби. Водата на потоци падаше от широкия му гръб. Свещеникът определи, че това същество е нещо средно между свиня и хипопотам. А размерите му значително надвишаваха тези отпреди Гибелта. То внезапно започна да пасе някакви растения, късите стебла на които се подаваха над пясъка и това мирно занимание така противоречеше на ужасния му вид, че Хиеро тихо се разсмя.
Очевидно тих шум или миризма от пътешествениците стигна до животното, което започна подозрително да се озърта, а късите му ушички настръхнаха. Накрая то реши, че дори да има скрити съседи, те не го заплашват с нищо, но най-добре ще е да се отдалечи. Пльосна се във водата, вдигайки облаци пръски, и след няколко минути се присъедини към събратята си.
Свещеникът се изправи, като се надяваше да разгледа по-добре стадото хипопотамоподобни същества и в същия миг улови с очи нещо, което го изуми и уплаши.
Над спокойната вода на залива в лунната светлина се пронесе черната фигура на чудовищна риба, дълга и тънка, с остра глава, приличаща на обикновената щука, която той би могъл да хване спокойно във всяко северно езеро. За миг се усети отново в родината си, сред боровите лесове и студените прозрачни езера, а не по незнайните брегове на топлите южни морета. После поклати глава и прогони мечтите — размерите на видяното същество го върнаха към действителността.