Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Сега, когато гледаше града пред себе си, след като бе се измъкнал от няколко кошмарни свята, от животите, които бе преживял в тези светове, толкова далечни, че сякаш ги бе живял друг човек, Морган съзнаваше, че стои в началото на един нов живот. Питаше се дали онези, които го познаваха от стария му живот, щяха да разберат кой е той сега.
Влезе във Варфлийт като един от пътниците, идващи от север — един Южняк, измъчен и съсипан от грижи, които си бяха негова работа, тъй че хората от града не му обръщаха никакво внимание. Те в края на краищата си имаха своите собствени проблеми. Премина през бедните квартали, където семейства живееха в схлупени колиби и деца просеха по улиците, и отново си даде сметка, колко малко бе направил Федеративният протекторат, за да помогне на когото и да било в Калахорн. Навлезе в центъра на града, където неприятно се смесваха миризмите на готвене и канализация, търговци рекламираха стоките си с прегракнали гласове от фургони и павилиони и обслужваха онези, които имаха пари да плащат. Войници на Федерацията патрулираха по улиците и всяваха страх навсякъде, където се появят, и изглеждаха също толкова притеснени, колкото и хората, които трябваше да охраняват. Ако им се махнат оръжията и униформите, мислеше си мрачно Планинеца, трудно ще бъде да се различат едни от други.
Той стигна до един магазин за дрехи и с остатъка от парите си си купи панталони, туника, едно хубаво планинско наметало и нови обувки. Собствените му дрехи бяха излинели, изцапани и протрити, и той ги остави в магазина на тръгване, като си взе само оръжието. Попита къде се намира „Свирката“, без да бъде съвсем наясно какво точно е това. Магазинерът му каза, че е кръчма в центъра на града на кръстовището Уивърн.
Проправяйки си път през тълпите от хора в обедната горещина, Морган отново си припомни напътствията, които му бе дал Падишар Крийл преди седмици. Той трябваше да отиде в „Свирката“ и да покаже пръстена с гравирания ястреб на жена на име Мати Ро. Тя щеше да му каже как да намери Падишар. Морган напипа пръстена с ястреба в дъното на джоба си, оставен на сигурно място, докато потрябва. Помисли си колко често се бе съмнявал, че този момент изобщо ще дойде. Опипа пръстена и грубата емблема се вряза в пръстите му, навявайки му спомени за водача на независимите. Питаше се дали Падишар Крийл също се е връщал от света на мьртвите толкова често, колкото и самият той през последните няколко седмици. Мисълта за това го накара горчиво да се усмихне.
Той намери Уиърнското кръстовище и се озова на площад, заобиколен от кръчми, ханове и увеселителни домове. Не беше особено привлекателна част на града, но бе пълна с хора. Той придърпа Меча на Лех, метнат на гърба му, затегна ремъците, чувствайки се тъжен и угрижен и в същото време с приповдигнат дух — странна смесица, но някак си отговаряща на случая. Болестта и загубата го бяха изтощили, но той бе оцелял и това го правеше по-решителен. Вече вярваше, че не са много нещата, които не би успял да преодолее. Нужна му беше тази убеденост. Седмици наред бе наблюдавал своите приятели и спътници да отпадат по пътя. Някои станаха жертва на съдбата, други — на чуждите машинации. Видя как собствените му планове многократно се променяха, намеренията му се отклоняваха много пъти, за да ги подчини на по-висша — или поне на различна цел. Във всички случаи бе правил онова, което му се струваше правилно, и нямаше причини да се упреква. Но беше уморен от това животът му да се пренарежда като мебели в стая, където всеки път, щом се огледа, всичко бе на различно място. Беше зачел последното желание на Стеф и бе отишъл в Кулхавен да намери баба Елиза и леля Джилд. После се беше посветил на Куикнинг и на нейното пътуване до Елдуист. Сега беше време да направи онова, което си бе обещал, откакто бе избягал от Тирс и Шахтата. Време беше да намери Пар и Кол, да ги пази, доколкото може и да се погрижи да остане с тях, докато…