Талисманите на Шанара

В този миг Шадуинът връхлетя отгоре му, като премина разстоянието между тях за секунди, движейки се далеч по-бързо, отколкото беше възможно за такова разкривено тяло. Скочи отгоре му и нададе мъчителен рев. Лицето на Кол, огромно и ужасяващо, се изпречи точно пред него, тъй че можеше да вдъхне отвратителната му миризма. Разкривените ръце сграбчиха дръжката на Меча на Шанара и се опитаха да я изтръгнат. Равнинеца и Шадуинът сплетоха ръце и крака и се търкулнаха на земята. Пар чу как Дамсон извика, но след това се озова в едно кълбо, което се отдалечаваше от нея, борейки се за притежанието на Меча. Той премести ръката си от калъфката върху дръжката, опитвайки се да вземе надмощие, да измъкне острието. Беше лице срещу лице със своя противник по време на тази борба. Можеше да надникне дълбоко в очите на брат си…

Не! Не, не беше възможно!

Търкаляха се между дърветата сред тревите, които брулеха и полепваха по ръцете и лицата им. Ножницата на Меча изпадна и между тях се оголи само острото като бръснач метално острие, което в боричкането си дърпаха в едната или в другата посока като махало. Пар се оплете в гънките на странното блестящо наметало и усещането от неговия допир до кожата му беше отблъскващо, като докосване до нещо живо. Той с всички сили отхвърли увилото се около него платно. Силно го изрита и заби коляното си в тялото на Шадуина, който простена. Но въпреки това не го пусна, ръцете му стискаха острието в мъртва хватка. Пар беше бесен. Изглежда единствената цел на Шадуина бе да докопа Меча. Той не отместваше очи от острието. Лицето му бе мършаво и празно. Пар протегна ръце да се добере до дръжката, като се залови близо до ръцете на своя противник и усети допира на грубата му, потна кожа. Всеки се стремеше да се отскубне от другия. Те сплетоха пръсти и мятаха и виеха тела.

Пар изохка. Пръстите му изтръпнаха и после изтръпването премина по дланите и ръцете му. Отскочи назад изненадан — почувства, че Шадуинът също отскочи. Една пулсираща топла вълна премина през цялото му тяло, като тръгваше от дланите на ръцете му.

Той широко отвори очи.

Острието на Меча на Шанара бе започнало да излъчва бледо синьо сияние.

Но какво беше това? Боже мой! Дали не беше магията? Магията на Меча на…

Талисманът силно засия и синята светлина се превърна в бял огън, ярък като слънце по пладне. В ужасната му светлина той видя лицето на Шадуина да се променя, празнотата изчезна, когато чертите му се стегнаха от шока. Пар силно издърпа острието, но Шадуинът продължаваше да го държи.

Той чу как Дамсон го извика, както му се стори, много отдалеч.

После светлината на Меча сякаш премина през него като кръв. Белият огън изгаряше крайниците му, обземаше го вцепеняващо, но неотклонно. Светлината овладя цялото му тяло, после го всмука целия в острието на Меча и след това в тялото на Шадуина. Опита се да се противи на това похищение, но напразно. Проникна в мрачния, забулен силует и усети как другият потръпна от това нахлуване. Пар се опита да извика, но не можа.