Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Пар сви устни.
— Не зная. Нямах време да разбера. Кол също не знае какво става. В един миг можах да видя какво мисли — сякаш бях вътре в неговия мозък. Осъзна какво му е сторено, но не знаеше какво трябва да направи. Затова избяга, Дамсон. Беше ужасен от онова, в което се е превърнал.
Тя се втренчи в него.
— Той разбра ли кой си?
— Не зная.
— Не разбра ли как да си помогне? Не разбра ли, че трябва да свали това Наметало?
Пар дълбоко си пое дъх.
— Струва ми се, че не. Не съм дори сигурен, че може да го махне — на лицето му се четеше отчаяние — той изглеждаше толкова нещастен, Дамсон.
Тя го обгърна с ръце и той я прегърна, сякаш беше скала, без която морето на неговата несигурност щеше да го завлече. Наоколо им всичко просветляваше с възхода на слънцето на изток. Птиците се обаждаха с весело чуруликане и по тревите леко проблясваше роса.
— Трябва да тръгна след него — промълви Пар, заровен в рамото й и усети как тя цялата се вкамени при тези думи. — Трябва да се опитам да му помогна — той отчаяно тръсна глава. — Зная, че това означава да наруша своето обещание да се върна за Падишар. Но Кол е мой брат.
Тя застана така, че да може да вижда лицето му. Погледна го право в очите, без да отмества поглед.
— Твърдо ли си решил? — тя изглеждаше ужасена. — А може би това е клопка.
Той горчиво се усмихна.
— Зная.
Тя примигна.
— И аз не мога да дойда с теб.
— И това също го зная Ти трябва да продължиш пътя си за Огнеръбата планина и да потърсиш помощ за баща си. Разбирам.
В очите й се появиха сълзи.
— Не искам да те изоставя.
— Аз също не искам да те изоставя.
— Сигурен ли си, че това беше Кол? Абсолютно ли си сигурен?
— Толкова сигурен, колкото че те обичам, Дамсон.
Тя го прегърна отново, заровила лице в раменете му, без нищо да каже. Усещаше я, че плаче. Имаше чувството, че пропада. Еуфорията от откриването на Паранор бе отминала, самото откритие бе забравено. Чувстството за покой и удовлетворение, което бе преживял за кратко, когато излезе от Тирс, бе погребано в миналото.
Той се отдръпна от нея.
— Ще се върна при теб — каза й тихо. — Когато и да е, ще те намеря.
Тя кимна, прехапала долната си устна. После потърси нещо в дрехата си, в някакъв нисък джоб на туниката. След миг извади тънка плоска метална халка с дупка по средата, която бе окачена на кожена връв и вързана на врата й. Погледна я, после него.
— Това е магическа Халка — обясни тя — Получих я отдавна — тя го прониза с поглед. — Може да бъде използвана само веднъж.
Тя взе халката с две ръце и я разчупи на две с лекота, сякаш бе крехка пръчка. Подаде му едната половина.
— Вземи я и я носи на шията си винаги. Двете половини ще се намерят. Когато металът започне да свети, това ще ни покаже, че сме близо един до друг. Колкото става по-светъл, толкова сме по-близо.
Тя стисна другата половина на Халката в ръце.
— Така ще те намеря, Пар. Никога няма да престана да те търся.
Той стисна Халката между пръстите си. Имаше чувството, че под краката му се разтваря пропаст, за да го погълне.
— Съжалявам, Дамсон — прошепна той. — Не исках да става така. Щях да удържа обещанието си, ако можех. Но Кол е жив и аз не мога…
— Не — тя сложи пръсти на устните му, за да го накара да замълчи. — Не казвай нищо повече, разбирам. Обичам те.
Той я целуна и я задържа близо до себе си, за да запази жив спомена за нейното доксосване и присъствие. После я пусна, намери калъфката на Меча, сгъна одеалото и го преметна през рамо.
— Ще се върна при теб — повтори той. — Обещавам ти да се върна.
Тя кимна безмълвно и не отмести поглед, тъй че той трябваше да се обърне и се изгуби бързо сред дърветата.
VIII
Рано следобед на другия ден сгпед раздялата на Пар и Дамсон пред Морган Лех най-сетрне се появи крайграничният град Варфлийт. Беше късно лято и дните бяха дълги и мудни, а горещината се надигаше още по изгрев слънце и продължаваше късно след настъпването на здрача. Планинецът бе застанал на една височина северно от града и гледаше скупчените сгради и кривите улички, като си мислеше, че за него вече нищо няма да бъде същото.
Преди повече от две седмици се бе разделил с Уокър Бо — Мрачния чичо бе отишъл да търси Паранор, Черният камък на Елфите бе неговият ключ към вратите на времето и пространството, които бяха заключили крепостта на Друидите, а Планинеца бе дошъл да търси Падишар Крийл и братята Омсфорд.
Две седмици. Морган въздъхна. Той трябваше да стигне Варфлийт за два дни, дори ако ходи пеша. Но напоследък нищо не се развиваше така, както го беше очаквал.