Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Опита се да се освободи, но пак не успя. Нахлу в самия Шадуин, едновременно яростен и отчаян. Той беше в самото тяло на Шадуина, който бе зяпнал и отворил широко очи в изумление. Разкривените черги бяха тези на…
Кол! О, това беше Кол!
Сигурно бе прошепнал тези думи. Или беше ги изкрещял. Не знаеше. Дълбоко в душата на неговия противник всички лъжи отстъпваха пред силата на Меча на Шанара и оставаше истината. Този, с когото се бореше, не беше Шадуин, не беше тъмен демон с лицето на брат му, а самият негов брат. Кол, който бе дошъл от мъртвите, бе се върнал към живота, реален като талисмана, в който и двамата се бяха вкопчили. Пар видя как другият потръпна от разпознаването. В същия миг той бе познал и онова, в което се бе превърнал. Съзря сълзите в очите на брат си, чу неговия вопъл на отчаяние и видя конвулсиите му, сякаш е бил поразен от отрова. Съзнанието на брат му се затвори, твърде смазано от откровението за онова, в което се бе превърнал, за да стане свидетел на нещо повече. Но Пар видя и останалото, всичко онова, което брат му не можеше да види. Видя истината за Наметалото, което обгръщаше Кол. Това бе така нареченото Огледално наметало — дело на Шадуините. Брат му го беше откраднал, за да избяга от Южното око. Видя как Ример Дал мрачно се усмихва, явявайки се на двама им сред вихър от представи. Но най-ужасното от всичко бе, че видя лудостта, обзела неговия брат, която го бе накарала да тръгне да търси Пар, да тръгне да търси онова, което си представяше, че е причината за неговата болка, решен да сложи край и на него, и на болката…
В този момент Кол ненадейно се отскубна и пусна Меча на Шанара. Представите мигновено секнаха, белият огън угасна. Пар се преобърна назад и главата му силно се трясна в дънера на едно дърво. Пред очите му заиграха червени кръгове и той видя своя брат, обсебен от Шадуина, все още загърнат с това омразно наметало, да става като призрак от света на мъртвите. Остана още миг свит така, държеше се с ръце за главата, сякаш да се отърси от образите, все още заключени в нея, готов да крещи кто обезумял. Следващият миг вече го нямаше. Беше избягал сред дърветата, плачейки из пътя, докато плачът му остана само ехо в ужасеното съзнание на брат му.
Тогава Дамсон се доближи и помогна на Пар да се изправи. Придържаше го, докато се увери, че сам може да се крепи на краката си. В погледа й се четеше страх и тревога. Почувства близостта на тялото й, готово да го защити. Нежните утринни лъчи галеха лицата им, когато се сгушиха един до друг. И двамата се загледаха кьм мрачната гора, сякаш искаха да видят за последен път създанието, избягало от тях.
— Това беше Кол — Пар прошепна думите, сякаш бяха анатема. — Дамсон, това беше Кол!
Тя го изгледа невярващо, без да смее нищо да каже.
— А това — показа той Меча на Шанара, който още стискаше в разранените си груби ръце — това е Меча.
— Разбрах — прошепна тя, по-склонна да повярва на тази втора декларация. — Видях го с очите си.
Той разтърси глава, сякаш още не можеше да повярва.
— Не зная какво се случи. Нещо задвижи магията. Не зная какво, но нещо се случи. Магията е тук, заключена в Меча — той се обърна да я погледне в лицето. — Не можех да я извикам сам, но когато и двамата държахме острието, когато се биехме… — Той стисна ръката й. — Аз го видях, Дамсон — толкова ясно, колкото виждам теб. Беше Кол.
Дамсон се вкамени.
— Пар, Кол е мъртъв.
— Не — Равнинеца упорито поклати глава. — Не е мъртъв. Искали са да ме накарат така да мисля. Но в Шахтата аз не съм убил Кол. Бил е някой или нещо друго. А това — и той посочи към дърветата — това беше Кол. Мечът ми го каза, Дамсън. Той ми разкри истината. Кол е бил затворен в Южното око и е избягал, но е променен от Наметалото, което носи. В него се крие някаква зловеща магия, която преобразява човека в нещо друго. Това е Кол, но той започва да се превръща в Шадуин!
— Пар, аз също видях лицето му. Той малко приличаше на Кол, но не достатъчно, че да…
— Ти не видя всичко — прекъсна я той. — Аз го видях, защото държах Меча, а Мечът на Шанара разкрива истината. Помниш ли легендите? — Той викаше от вълнение. — Дамсон, това е Меча на Шанара. Това е! А онзи беше Кол!
— Добре, добре — бързо кимна тя, като се опитваше да го успокои. — Щом е Кол, защо ни преследваше? Защо те нападна? Какво се опитваше да направи?