Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Както по-късно се установява, артистът Буут се е познавал с доктор Мад. За това познанство и за среднощната помощ на ранения непредугаждащият нищо лекар заплаща твърде скъпо.
В своя доклад комисарят Кларвой описва среднощното посещение така: „На 15 април 1865 г. около четири часа сутринта във фермата на лекаря дошъл някой си Томас и го помолил да прегледа ранения му приятел, който уж бил паднал от коня и си бил счупил крака. Доктор Мад се облякъл, отворил и поканил двамата мъже да влязат. Тъй като лекарят се е срещал преди това с Буут, значи, знаел е, че не се казва Тисон. В такъв случай би могъл да се досети, че тук нещо не е в ред, щом като Буут е тръгнал на път през нощта с такива болки и под чуждо име.“
Доктор Мад разрязал ботуша на Буут, превързал счупения крак и отишъл да приготви шини. През това време пътниците малко поспали. Може би сутринта или малко по-късно доктор Мад фиксирал фрактурата в шини и набързо му стъкмил патерици. Конниците останали тук през целия ден. Напуснали фермата късно следобед, защото явно не са искали да се показват през деня.
Но не стигнали далеч. В тъмното изминали около петнадесет-седемнадесет мили и към полунощ почукали на вратата на Самуел Кокс. По всяка вероятност Кокс вече е знаел кои са и ги посъветвал да се скрият в близкия горски гъсталак, а доведеният му брат Томас Джоунс ги снабдявал с храна. Там те се крили до двадесет и първи, след което потеглили към река Потомак, за да се върнат обратно на другата страна.
Потомак е огромна река, край Вашингтон тя е почти пълноводна, в Кинг Джорд Кънти се разлива и образува голямо езеро, така че не е било съвсем лесно да се премине през нея, но Томас Джоунс им помогнал да стигнат на другия бряг. На двадесет и трети сутринта те били най-после на другата страна, на територията на щата Вирджиния, предполагайки, че са заличили всички следи.
На 20 април 1865 г. вашингтонското Министерство на войната обявява награда от 50 000 долара за залавянето на убиеца Буут и по 25 000 долара — за Джон Сурат (изчезналия безследно син на собственичката на пансиона Мери Сурат) и Даниел К. Херълд.
Обявата за определените награди подписал лично министърът на отбраната (Sekretary of War) Едуин М. Стентън и към нея прибавил, че всеки, който укрива убийците, който им помага при бягство или по какъвто и да е начин, ще бъде изправен пред военен съд и осъден на смърт. По-нататък се призовават всички почтени граждани да помогнат на органите за залавянето на престъпниците. В края на обявата е дадено не твърде точно описание на търсените лица.
Сто хиляди долара за залавянето на престъпниците, та това е добра сума, а смъртното наказание за подпомагането на бегълците — сериозна заплаха. Едното или другото, а може би и двете подтикнали Томас Джоунс два-три дена след обявата да отиде в полицейския участък и да съобщи на дежурния офицер О’Бейрн, че търсените двама мъже са се укривали няколко дена в тресавището недалеч от техния дом, а полковник Кокс се е грижил за храната им.
Незабавно била вдигната тревога и група от бързи конници нахлула в двора на Кокс. Късно. Двамината бегълци вече били минали реката и изчезнали.
Издирването е в пълен ход. Най-после войската и полицейските отряди имат конкретна следа, макар че местността предоставяла по-големи възможности на бегълците, отколкото на техните преследвачи. Още повече че Вирджиния, главно областта Кинг Джордж Кънти, е от край до край южняшка. Тук населението изцяло подкрепяло Конфедерацията. Едва ли някой би могъл да си промени възгледите няколко дена след поражението.
Джон Буут разчитал именно на поддръжката на южняците, дори си представял как ще го приемат като спасител, който е хвърлил дявола в пъкъла.
Разбира се, той се е заблуждавал, но все пак получил известна подкрепа. Поне в началото било така.
Това, което изживяват бегълците в горите и тресавищата на Вирджиния, е типична илюстрация на тогавашните отношения.
Завършила е четиригодишната война, войниците вече не са войници, врагът не е враг, настъпил е мир и тези, които само преди един ден са били герои, стреляли са срещу ближния, сега остават без работа.
Буут със завързани за седлото патерици и Херълд с чувал хранителни продукти и две завивки за път, с арсенал от ненужно оръжие се лутали из пустоша. Вече трети ден, откак слезли от лодката, с която преплавали Потомак, и се придвижвали все на юг.
В понеделник чули в далечината гласове, скрили се и чакали групата да приближи, тъй като били убедени, че по петите им е тръгнал военен отряд, претърсващ тресавищото. Наблюдавайки ги скрито, те видели трима окъсани войници, чиято униформа представлявала някакви жалки останки от униформата на Конфедерацията. Вече било двадесет и трети април, Буут бил съвсем изтощен и се зарадвал на срещата — поне имали съюзници.