Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
— Какви ги говориш! — ръцете на стареца треперят. — Всичко, което върви по телевизията, е гнусна лъжа. Никакъв убиец не е идвал при мен. За нищо не съм разговарял с него. Само помисли — тук има деца и изведнъж идва убиец да си бъбри с мен и ми казва, че е убиец. Какво би направил на мое място? Какви ги говориш! Та тук има деца! Аз веднага, без много приказки, бих извикал Пичугин, а Пичугин би го хванал и би го предал в прокуратурата.
Съдът предполага, че Борис Моисеевич лъже, за да предпази сина си, че все пак е имало разговор между него и убиеца Горин. Съдът се позовава на свидетелските показания на серийния убиец Коровников, който твърди, че бил докарал Горин в „Коралово“ и го чакал час и половина в колата. Излиза, че съдът вярва на серийния убиец и не вярва на гордия старец, който цял живот честно е работил като инженер в завод, а сега възпитава безпризорни деца.
А аз седя и си мисля: как е станало така, че на Алексей Пичугин, бивш офицер от ФСС, е било заповядано да убие трима души — Рибин, Колесов и Костина, а той, вместо да наеме професионален снайперист, наема своя кум? И как е станало така, че в резултат на операцията Рибин, Колесов и Костина са живи, а загива само кумът на Пичугин?
И защо Рибин, собственик на компанията „Ист петролеум“, от чиито посреднически услуги Ходорковски се отказва, изграждайки ЮКОС, е освободил охраната си в деня на покушението? Заради отказа на Ходорковски Рибин му е предявил иск за сто милиона, страхувал се е от отмъщение, наел е охрана, но в деня на покушението наминал при племенницата си, освободил охраната и бодигардовете били взривени. Що за съвпадения?
Седя и си мисля защо Колесов казва, че са го нападнали не заради ЮКОС, а заради това, че продал на някакви хора гаража си, макар да знаел, че гаражът подлежи на събаряне, И защо Олга Костина, специалист по връзки с обществеността, и Светлана Врагова, театрален деец, след като излязоха с обвинения срещу Пичугин, Невзлин и Ходорковски по всички телевизионни канали, изведнъж получиха възможност да създадат държавна правозащитна организация „Съпротива“, финансирана от едри предприемачи, и дали това не е по поръчка на Кремъл? И защо съпругът на Олга Костина Константин на 25 май 2005 година (случайно съвпадение с деня на произнасяне на присъдата на Ходорковски) стана заместник-председател на Централния изпълнителен комитет на партията „Единна Русия“ и сега се разпорежда с пиаровския бюджет на партията? Защо?
Нямам отговор. Нали процесът е закрит. Всъщност защо му е трябвало на Ходорковски да убива кмета на Нефтеюганск Петухов или бизнесмена Рибин? Достатъчно е било да откаже да им даде пари, за да се появят веднага десетки техни смъртни врагове, освен Ходорковски. Всъщност може дори да се предположи, че ако Ходорковски и други едри предприемачи биха отказали да дадат пари на президента и на управляващата партия, веднага биха се появили милиони техни смъртни врагове. Просто с манията си за ефективност Ходорковски се беше оказал по-силен от градските власти в Нефтеюганск. А федералната власт се оказа по-силна от Ходорковски, колкото и да е той по своему ефективен.
Глава 5
ЩЕ СЕ ПРЕБОРИМ!
В началото на двехилядната година Михаил Ходорковски изгради компанията ЮКОС, но не съвсем според замисъла си. Преди това трябваше да премине през кризата на 1998 година — през икономическата криза в страната и през своята лична, вътрешна човешка криза.
Когато започнах да събирам материал за тази книга, попитах адвокат Антон Дрел дали Михаил Ходорковски ще се съгласи да отговаря на въпросите ми от затвора. Дрел тогава всеки ден посещаваше подзащитния си и каза, че Ходорковски четял написаното от мен и то му харесвало. Освен това Ходорковски казал — Дрел твърди, че запомнил думите му дословно, — че криволиците (именно така се изразил) в неговата съдба били свързани с личната му вътрешна преоценка на ценностите след август 1998.
— Наясно ли сте за какво става дума? — попитах адвоката в московския клуб „Билингва“, където пихме чай броени седмици преди „Билингва“ да изгори.
— Представа нямам — Антон сви рамене. — Напишете му официално, чрез затворническата администрация, и го попитайте.
И ето пиша писмо до затвора:
„Михаил Борисович, има нещо, което не разбирам — защо търсите корена на сегашните събития, на случилото се с Вас, с Вашата компания и нашата страна в 1998 година? Ако тогава сте разбрали, че не бива да се вярва на властите, защо повярвахте на президента Путин през пролетта на 2003 година?“
И ето че чакам отговор от затвора. А докато чакам, се опитвам сам да намеря отговора. Бих разбрал, ако Ходорковски търсеше причината за ареста си и разрушаването на компанията в 1996 година. Самият той пише в статията си „Левият завой“: