Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Да предположим, че дадена петролна компания добива горивото за 100 долара, трябва да го продаде за 100 долара и да плати 100 долара данъци, което означава, че тя незабавно се разорява и със сигурност остава без каквито и да било средства за развитие. Вместо това петролната компания продава горивото за 80 долара на посредническа фирма, плаща 80 долара данъци, а посредническата фирма, регистрирана в офшорна зона, не плаща данъци и продава по 100 долара петрола, купен за 80. Спестените по такъв начин от данъци 20 долара се поделят между петролната и посредническата фирма. Така, грубо казано, изглеждат схемите за оптимизиране на данъци. Всички компании без изключение използваха тогава тези схеми и много от тях го правят и до ден днешен, иначе бизнесът би спрял. И поради факта, че става дума не за сто, а за милиарди долари, именно отклонените от данъци 20% са огромните печалби в петролния отрасъл.
Задачата на Михаил Ходорковски беше не да измисля и да задейства тези схеми за оптимизиране, а да направи така, че отклонените (законно отклонени) от данъците пари да не разграбват от посредници — собственици на офшорни фирми, а да остават вътре в компанията и да се използват за развитието й. Грубо казано, Михаил Ходорковски трябваше да се освободи от прекупвачите на петрол в Нефтеюганск, които бяха убили Отар Квантришвили, и да ги замени със свои прекупвачи, които да влагат парите в развитието на компанията.
Казват, че през 1998 година Ходорковски дори отишъл на съвещание в Министерството по данъците и таксите и показал на тогавашния началник на данъчната служба Букаев как именно и колко пари отклонява от данъци. По-късно той самият разказваше за съвещанието:
— Ние му показахме (на Букаев), че не крием парите си по джобовете, а ги влагаме в модернизация на нефтопреработващите заводи, че модернизацията на заводите става за три-пет години и са нужни милиони долари, но заводите трябва да се модернизират, защото по качество на бензина изоставаме от Европа поне с 20 години.
В тази история отново проличава убеждението на Ходорковски, че явно е по-ефективен от държавата и затова той трябва да подмени държавата.
Но прокуратурата смята другояче. Прокуратурата, а сега вече и съдът смятат, че изграждайки ЮКОС, Михаил Ходорковски не е използвал съществуващите вече схеми за укриване на данъци, за да развива компанията, а самият той ги е изобретявал. И всеки, който е пречел на Ходорковски, е бивал убит, както кметът на Нефтеюганск Петухов, или пък са правени покушения, както е било с шефа на компанията „Ист петролеум“ Евгений Рибин — прекупвач, от чиито услуги Ходорковски се отказва и който подава иск срещу него за разваляне на договора в размер на 100 милиона долара.
Вече е доказано от съда и предъвкано по всички телевизионни канали, че Евгений Рибин и компанията му „Ист петролеум“ представлявали за ЮКОС — както казва и самият господин Рибин — сто милионни проблеми. И тогава партньорът на Ходорковски Леонид Невзлин уж заповядал на заместник ръководителя на службата за сигурност на ЮКОС Алексей Пичугин да убие Евгений Рибин, като освен това заповядал да бъде убит и сътрудникът на ЮКОС Колесов, както и бившата сътрудничка Костина, които също с нещо са пречели.
От съда е доказано, че за да убие тримата, Алексей Пичугин наел своя кум Сергей Горин, а той наел серийния убиец Коровников. Той нападнал Колесов, но не го убил, взривил вратата на апартамента на Костина, когато нея я нямало вкъщи, а също взривил колата на Рибин, но той не бил вътре. Един от охранителите на Рибин загинал, другият бил тежко ранен — останал без крака.
От съда е доказано, че тъй като и трите покушения са били неуспешни, Пичугин отказал да плати на кума си Горин, но той настоявал да му се плати, дори искал да се срещне лично с Михаил Ходорковски, но не успял. Тогава Горин се срещнал с бащата на Ходорковски Борис Моисеевич и разговарял с него час и половина.
От съда е доказано, че заради това нахалство Алексей Пичугин убил кума си Сергей Горин и жена му Олга. Наистина телата не били намерени, били открити само капки кръв и мозък на пода. И тези капки бяха показвани по всички телевизионни канали от сина на Олга Горина — момче, което журналистите, без да се притесняват, помолиха да ги разведе из къщата, където била убита майка му. Наистина момчето не е видяло как убиват майка му, а само е чуло викове и изстрели.
Всичко това е доказано от съда, но ние не знаем как е доказано. Процесът беше закрит. И ето ме сега седя в хола на офиса на лицея-интернат „Коралово“ и питам Борис Моисеевич Ходорковски:
— За какво си приказвахте с убиеца Горин, когото по-късно Пичугин убива?