![Изменящата се земя [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/2/1/izmenyashchata-se-zemya-bg-download.jpg)
Изменящата се земя [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: Дилвиш #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изменящата се земя [bg]». Краткое содержание книги:
Разхвърля пясъка пред себе си, заобиколи момичето, хвърли още малко във водата и се вслуша в бързите звънтящи звуци, докато пред него растеше леден мост. Отново спря рязко и протегна сензори напред. Нещо в положението на раменете на мъжа го безпокоеше. Освен това, макар и невъзможно, лицето му се стори познато.
Аха! Той усети метала. Мъжът държеше меча си изваден, скрит под водата.
Демонът стисна още една шепа прах и се поколеба. Ако замразеше мъжа, после трябваше да го сече оттам. Това нямаше да свърши работа, особено щом дамата искаше бърза доставка.
Той разпръсна светещия пясък в полукръг наляво, където ръката с меча не можеше да достигне. Изтанцува по него веднага щом се втвърди, взе още една шепа нечистотии и продължи кръга зад гърба на мъжа, като се вглеждаше в очите, които го следяха, в това лице…
— Смей се, хиено! — каза мъжът на перфектен мабрахоринг. — Докуцукай насам! Почти съм твой, но не съвсем. Не още. Веднъж да се плъзнеш и много бързо ще те пратя у дома. Погледни надолу, ледът поддава!
Демонът затопурка наоколо, залитна, клекна напред и се изтегли сам с протегната ръка, като преди да се изправи отново хвърли гаден поглед на мъжа.
— Добре го направи — призна той. — С удоволствие бих изял сърцето ти. А пък и добре говориш. Знаеш ли Тел Талионски?
— Да.
— Още по-жалко. Би ми харесало да си поговоря с теб.
С тези думи той подскочи до края на ледения мост, мина зад мъжа и го удари с мазолестия си юмрук по костта зад ухото, както му бе наредено.
Сграбчи Дилвиш за косата, когато се стовари напред, после го хвана под мишниците и започна да го тегли нагоре. Водата потъмня и щом го освободи, заизлизаха мехури. Демонът преметна мъжа на гръб, обърна се и се отправи към брега, все още ухилен.
Момичето крещеше към него молби и оскърбления на елфски. Докато минаваше покрай нея, той замислено погледна рамото й. Толкова близко и все пак толкова далеч…
Глава 6
Семирама бе позвънила на прислугата веднага щом демонът тръгна да изпълнява поръчката й. Когато един от тях се яви в стаята до главната зала, тя го изпрати да потърси останалите и те започнаха да се появяват с чисти парчета плат, легени с вода, кърпи, храна, вино, сух халат и лекарства за студен компрес, като се стараеха да действат бързо и потайно.
Всичко това бе донесено и подредено около един диван, застлан с коприни от Изтока в бледи цветове, когато демонът се завърна в стаята, преметнал Дилвиш през рамо. Слугите се отдръпнаха обезпокоени.
— Сложи го на дивана — нареди тя. После се обърна към слугите. — Ти, почисти калта от ботушите и панталоните му. А ти ми донеси компресите. Ти ще отвориш виното.
Демонът положи Дилвиш на дивана и се оттегли в дъното на стаята. Семирама се взря в лицето на мъжа, после бавно седна до него и положи главата му в скута си. Без да поглежда встрани, тя протегна дясната си ръка и каза:
— Донесете ми влажна кърпа!
Почти незабавно исканото бе поставено в ръката й. Тя започнала мие лицето. После прокара пръсти по извивката на веждите му, по бузите и брадичката.
— Мислех, че никога няма да те видя отново — изрече тихо — и все пак ти се завърна. Компрес! — каза малко по-високо и пусна мократа кърпа на пода.
Един прислужник побърза да й го подаде.
Като обърна главата на Дилвиш, тя намери мястото, където бе ударен, хвърли зъл поглед към демона, разгъна кърпата, от която се разнасяше остра миризма, направи компрес и го постави зад ухото му.
— Ей ти, избърши ножницата му и токата на колана. Ти излей малко от това вино върху чиста кърпа и я донеси тук.
Кралицата изтриваше устните му с кърпата с вино, когато Баран влезе в стаята.
— Сега пък какво става? — настойчиво запита той. — Кой е този мъж?
Семирама внезапно вдигна поглед, очите й се разшириха. Слугите се отдръпнаха. Мелбриниононсадсаззерстелдрегандишфелтселиор клекна в един ъгъл, ужасен от лингвистичните способности на Баран.
— Защо? Той е само един от многото, които идват тук — каза тя — да се сдобият със силата на това място.
Баран се изсмя дрезгаво и пристъпи напред, като ръката му се премести към ръкохватката на късия меч, затъкнат в колана.
— Е, нека му демонстрираме малко сила, да го изпроводим и да се отървем от още един досадник.
— Той стигна до нас жив — каза тя с равен глас. — Трябва да бъде запазен и предаден на съда на твоя господар.
Баран се спря, припомняйки си някои предишни свои разсъждения. Но после отново се изсмя.
— Но защо не позволим на демона да го изяде веднага? — каза той. — Защо да караме бедния човек да извърви целия път до затворническото подземие?