Изменящата се земя [bg]

Когато накрая го пусна с прощална нота и се извърна настрани, бе станала някак по-висока, по-силна, по-необуздана. Очите й светеха, когато се приближи до демона в ъгъла. Той изпусна кокала си и приклекна, щом тя насочи пръст към него, различните му очи се въртяха и стрелкаха.

— Оттук — каза тя, посочвайки галерията, откъдето току-що бе дошла. — Остани с мен!

Той се подчини, но щом минаха през вратата, се втурна да бяга на куцукащите си крака. Магьосницата отново вдигна пръст и този път ярък пламък заструи от него и обгърна тварта. Специфичната й аура леко отслабна.

Демонът беше спрял и запищя. Тя сви пръст и пламъците изчезнаха.

— Сега трябва да правиш, каквото ти кажа — каза тя и се приближи до него. — Разбираш ли?

Той се просна пред нея, нежно обхвана десния й глезен и постави стъпалото й на главата си.

— Много добре — отбеляза тя. — Човек винаги трябва да определя взаимоотношенията си от самото начало.

Тя стъпи на земята.

— Стани! Искам да ме придружиш до прозореца. Има нещо, което трябва да видиш.

Семирама се върна на предишния си наблюдателен пост и погледна надолу. Сега момичето газеше по брега на езерото, а мъжът все още беше във водата, до коня, потънал почти до рамене. Девойката бе затънала до кръста.

— Виждаш ли онзи мъж със зелената кърпа до коня? — запита тя. Когато демонът изгрухтя в знак на съгласие, тя каза:

— Искам го!

Тя се пресегна и положи ръка върху главата на създанието.

— Налагам ти повелята да не намериш покой, докато не го намериш и донесеш, жив и невредим!

Демонът отстъпи.

— Но… аз… също… ще… потъна — изгъргори той и се разтрепери. — Освен… това… не… обичам… водата — добави.

Господарката се изсмя.

— Съчувствам на вкусовете ти — каза тя. — Но все пак виждам, че е необходимо нещо по-твърдо.

Обърна се към средата на галерията, откъдето минаваха количките и каруците с товара от конюшнята. Тя се огледа нагоре-надолу, тръгна наляво към мястото, където нападалите от количките нечистотии бяха най-дълбоки. Като извади и разгъна една кърпичка, тя се приведе, постла я на пода и започна да слага пълни шепи от разронената пръст. Когато в средата й се натрупа доста голяма купчинка, допря върха й с пръст. Сякаш още от призрачната светлина се отдели от нея. Сега изглеждаше по-дребна, по-малко стихийна, по-човешки. Но песъчливата пирамидка слабо блестеше.

Повдигна ъглите на кърпичката и ги завърза. После се обърна и я постави пред създанието.

— А сега ме чуй! Трябва да вземеш това със себе си. Когато стигнеш мястото, където започват плаващите пясъци, хвърли малко върху тях. Те ще замръзнат много дълбоко и ще можеш да преминеш. Постъпи по същия начин с водата и ще си имаш мост от лед. Не трябва да се боиш да го употребяваш, но трябва да си доста бърз. Може да не действа особено добре, когато има живи същества. И все пак, ще е по-благоразумно да го вземеш. Така че — дръж!

Ноктестата лапа се протегна и хвана вързопчето за възлите.

— Ако той се съпротивлява и не иска да те придружи — добави тя, — можеш да го свалиш в безсъзнание с рязък удар ей тук — по костта точно зад ухото. Обаче не го удряй толкова силно, че да му разбиеш черепа. Помни, че го искам цял и невредим!

Тя се извърна.

— Сега ме последвай! Трябва да тръгнеш от малката дневна встрани от главната зала. Мястото е свободно по това време на деня. Побързай!

Нищо необичайно не ставаше в замъка или околностите му. Но Семирама бе изгубила сиянието.