![Изменящата се земя [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/2/1/izmenyashchata-se-zemya-bg-download.jpg)
Изменящата се земя [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: Дилвиш #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изменящата се земя [bg]». Краткое содержание книги:
— Оттук — извика Баран и се приближи до вратата. — Аз лично ще му окажа честта.
Семирама го последва.
— И аз ще дойда — каза тя — да се уверя, че ще се оправи.
— Не можеш да откъснеш поглед от него, а?
Тя не отговори, но прекоси стаята и главната зала заедно с тях. Погледът й се отклони за момент, защото отново се зачуди на странната украса и мебелировка, които я правеха толкова изключителна — могъщото стъклено дърво, което висеше от тавана с короната надолу; гоблените, изобразяващи млади мъже с бяла коса, прибрана назад, почти като някакво украшение, и дами с невъзможно високи прически и поли, които се спускаха на невероятни дипли; изкусно резбовани инкрустирани маси; столове с масивна дърворезба, целите извити, тапицирани само на отделни места, с пъстроцветни медальони, втъкани в материята; издължени огледала; странно съчетани плочки на пода; дълги, тежки завеси; някаква абсурдна мебел с клавиатура, издаваща мелодични звуци, когато натиснеш клавишите.
Имаше нещо в тази стая, което я правеше неестествена дори в това най-неестествено от всички места. Понякога, когато преминаваше през нея, тя бе зървала в дълбините на огледалата отражение на хора и предмети, които не се намираха в стаята — недоловими, избледняващи, мяркащи се прекалено бързо, за да бъдат разпознати. А и бе дочула силна музика и смях, и реч на чужд език, който не успя да определи, да се разнасят от залата. Като възнамеряваше или да се присъедини към тържеството, или да взриви тълпата от свръхестествени натрапници с два протегнати пръста, тя бе слязла по стълбите, бе прекосила коридора и бе влязла. Музиката секна. Залата бе празна. Но в огледалата се отразяваше пъстроцветна тълпа от елегантно облечени хора, в забавено движение. Главите им бяха извърнати да я огледат. Тя забеляза един висок мъж в някаква светла униформа. Ярка лента преминаваше диагонално през гърдите му, а той бе отклонил поглед от събеседника си и й се усмихваше. Тя се поколеба само за миг, после се приближи до огледалото в желанието си да влезе и да се присъедини към тях. Цялата група незабавно изчезна и остави огледалото празно, като залата, като ръцете й — едно отражение на магьосническа мисъл.
Когато бе разпитала Туалуа за това, той не знаеше или просто не го интересуваше какво се бе случило. Замъкът, беше обяснил той, докато се извиваше с наслаждение във вонящото си езеро, винаги си бе съществувал и винаги щеше да съществува. Той съдържаше много необикновени неща и много необикновени неща преминаваха през него. Но нито едно от тях не беше от значение.
Докато излизаха от голямата зала, откъм мебелта с клавиатурата се разнесоха четири ноти, макар че там нямаше никой. Баран се спря, огледа се назад, погледна нататък, погледна към Семирама, сви рамене и продължи пътя си.
Тя ги последва до дъното на залата. Дилвиш, който все още бе в безсъзнание, простена отново и тя протегна ръка, сграбчи го за китката и се успокои, щом усети, че пулсът му е равномерен.
— Не можеш да откъснеш и ръцете си от него — каза Баран, като забеляза жеста й.
Зад тях Мелбриниононсадсаззерстелдрегандишфелтселиор изпищя и се втурна към друг изход. Беше забелязал нещо в огледалото и то го бе уплашило.
Те се отправиха към стълбището, което водеше в подземието. Баран подряза фитила на фенера и го запали от близкия канделабър. После ги поведе надолу към мрачните дълбини, очевидно необезпокоен от пристъпите на временно замайване.
Докато слизаха, пленникът им показа признаци на живот, като наклони глава и се опита да намери опора. Семирама се пресегна и докосна бузата му.
— Всичко ще бъде наред, Селар — каза тя, — всичко ще бъде наред.
Дочу, че Баран се киска.
— Как си представяш, че ще осъществиш обещанието си, миличка? — запита той.
Дали пък не се преструва, запита се тя внезапно. Да е събрал вече сили и да се готви да се освободи и да изчезне в мрака. Баран е силен и въоръжен, а Селар дори не знае къде се намира. Ако избяга сега, Баран ще претърси всичко и това ще доведе до смъртта му. Как да му кажа да изчака, да продължи уловката, да остане пленник известно време?
Стигнаха до края на стълбата и завиха наляво. Мракът бе натежал от хладен, подгизнал от влага въздух. Сивите камъни на стената отляво блестяха в светлината на фенера от стичащата се по тях вода.
Историята на Корбриант и Тизелда бе много популярна по нейно време. Тя разказваше за девойката, която била принудена да се преструва на тъмничар на любимия си, за да не го убие баща й. Зачуди се дали все още я знаеха и дали Баран изобщо бе чувал за нея. Беше елфска приказка… И дали Баран разбираше изискания елфски език, който беше труден и не приличаше на нито един от езиците, които тя владееше или за които бе чувала.