Изменящата се земя [bg]

После, като разхвърляше артистично останките около омагьосания кръг, демонът се завръщаше в адските бездни, като понякога си отнасяше по някой малък сувенир от забавната интерлюдия.

Но за беда на Мелбриниононсадсаззерстелдрегандишфелтселиор, Баран бе роден в Блекуолд, където се говореше сложен, аглутинативен език. Ето как той се оказа в служба на обитателите на Вечния Замък — едно рисковано, нестабилно, временно творение, което го плашеше дори повече от онова, което се срещаше по родните му места. Това беше и причината сега да си избира път надолу през начупената местност, изпратен на мисия в онзи лепкав район, който досега успешно му се бе отдавало да избягва. И то по повеля на жената, от която се боеше повече от всички в това измерение заради обкръжението й. Затова се страхуваше от провал много повече, отколкото от изнурението и напрежението в кривите си нозе, иначе добре адаптирани към странностите на собственото му малко кътче необичайна земя.

Когато ругаеше, проклятията му звучаха като най-благочестиви, възвишени слова в превод на езика мабрахоринг. А сега той правеше тъкмо това, защото пътят бе стръмен и каменист. Здраво стисна кърпичката и изрепетира дадените му наставления, докато напредваше към езерото. То все още бе тихо и на повърхността му стърчаха като шахматни фигури върху синя покривка части от хора и един кон.

Трябваше да й отнесе едното от човешките същества. Да. Мъжът. Ей там, по-отдалеченият.

Демонът мина покрай една горичка, покрай мястото, където започваше плажът и заобиколи по периферията му. Когато се озова срещу затъналите, спря да развърже кърпичката. Хората вече го бяха зърнали и сега си крещяха един на друг. Той се замисли дали му е позволено да изяде девойката или поне коня. Обаче си припомни припряността в гласа на Семирама и реши, че ще бъде по-благоразумно да се въздържи от тези удоволствия.

Като загреба пълна шепа от заледяващия прах, той го хвърли на брега пред себе си и загледа как пясъците се набръчкаха и напукаха. Опита пътя, установи, че ще може да издържи тежестта му и се отправи напред.

Приближавайки, демонът се ухили на девойката и спря. Не можеше да мине покрай нея. Като че ли невидима бариера бе преградила пътя му. Той протегна сензорните си приспособления към няколко съседни равнини и накрая определи, че е обградена от множество защитни заклинания, чиито ефект се простираше в радиус на около шест фута. Изруга на мабрахоринг и гребна още малко пясък, — за да си подсигури обходен път. Всичко, което искаше, бе една хубава хапка от дясното й рамо.