Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Признавам, че е напълно естествено да дойдете при мен — каза сър Джон. — Но давам ви честната си дума, че не зная нищо за него. Нямам навика да премахвам враговете си тихомълком.
— Така е, така е, сър Джон, в душата си не можех да повярвам такова нещо — отвърна опечаленият Лайонел. — Простете ми, дето дойдох при вас с такъв недостоен въпрос. Отдайте го на разстроения ми дух. Не съм на себе си от месеци, струва ми се, от онази случка в Годолфин Корт. Това нещо не ми дава мира. Страшно бреме е да знаеш, че собственият ти брат — при все че трябва да благодаря на господа, че ми е само наполовина брат — е извършил такова подло престъпление.
— Как? — възкликна Килигрю изумен. — Това го казвате вие? Вие сам вярвате в това?
Мастър Лайонел се смути, което сър Джон разбра съвършено погрешно и го изтълкува напълно в полза на младия мъж. И по този начин в този миг бе посято благородното семе на приятелството, което щеше да изникне между двамата мъже, а корените му бяха наторени от съжалението на сър Джон, че този добродушен, честен и прям човек е прокълнат да има такъв злодеец брат.
— Разбирам, разбирам — рече той. И въздъхна: — Знаете ли, че ние очакваме всеки миг заповед от кралицата до нейните съдии, за да предприемат мерки, които те отказваха да предприемат досега срещу вашия… срещу сър Оливър? — Той дълбокомислено се намръщи. — Мислите ли, че това е било известно на сър Оливър?
Мастър Лайонел веднага се досети какво имаше на ум Килигрю.
— Известно му беше — отговори той. — Сам аз му го казах. Но защо питате?
— А може би това ще ни помогне да разберем и изтълкуваме изчезването на сър Оливър? Дявол да го вземе! Естествено, като е знаел това, трябваше да е глупак, за да остане тука, защото няма съмнение, че ако беше дочакал пристигането на кралския пратеник, щяха да го обесят.
— Боже мой! — учудено възкликна Лайонел. — Тогава… тогава вие мислите, че е избягал?
Сър Джон сви рамене.
— Какво друго бихме могли да допуснем? Лайонел обори глава.
— Действително какво друго? — каза той и се сбогува като човек, покрусен от скръб, както и беше в действителност. Никога не беше помислял, че за неговото дело ще се намери такова очебийно заключение, което тъй цялостно да обясни случката и да премахне всички съмнения, свързани с нея.
Той се завърна в Пенароу и без заобикалки разправи на Никълъс за подозренията на сър Джон, които за съжаление и сам той смятал за истински повод за изчезването на сър Оливър. Обаче слугата не можеше да се убеди толкова лесно.
— Нима вярвате, че той е извършил убийството? — извика Никълъс. — Нима го вярвате, мастър Лайонел? — В гласа му звучеше упрек, който граничеше с ужас.
— Господ да ми е на помощ, какво друго бих могъл да вярвам сега, след неговото бягство?
Никълъс се доближи до него със стиснати устни. Той допря ръката на момъка с два възлести пръста.
— Той не е избягал, мастър Лайонел! — заяви слугата с мрачна внушителност. — Никога не е бил страхливец. Сър Оливър никога не се е боял нито от човек, нито от дявол и ако беше убил мастър Годолфин, никога нямаше да го отрече. Не вярвайте на сър Джон Килигрю. Сър Джон винаги го е мразел.
Ала в целия този край слугата единствен поддържаше това мнение. Дори и да имаше някои, които се съмняваха във виновността на сър Оливър, съмнението им бе разпръснато от неговото бягство, изпреварило пристигането на очакваната заповед на кралицата.
По-късно през този същия ден в Пенароу се яви капитан Ли и поиска да се види със сър Оливър.
Никълъс доложи на мастър Лайонел за идването му и за неговото желание и получи нареждане да го въведе.
Набитият, нисичък моряк се втурна вътре с кривите си крака и се захили на своя клиент, щом останаха насаме.
— Той е на топло и сигурно място на кораба — съобщи капитанът. — Цялата работа стана тихо и безболезнено — като обелването на някоя ябълка.
— Защо потърсихте него? — поиска да знае мастър Лайонел.
— Защо ли? — Джаспър повторно се захили. — Имах работа с него. Бяхме говорили да отпътува с мене. Чух мълвата в Смитик. Това ще я допълни. — Той допря дългия си пръст до носа. — Винаги съм готов да затвърдя всеки хубав слух. Би било много нескопосно да дойда тук и да поискам да се видя с вас, сър. Сега ще знаете какво да казвате за посещението ми.
Лайонел му плати уговорената цена и го отпрати, след като получи уверението, че „Лястовичка“ ще отпътува при следния прилив.
Когато се узна, че сър Оливър преговарял с капитан Ли за пътуване отвъд океана и че капитан Ли се бавел в това пристанище само по тази причина, дори и Никълъс престана да се съмнява.