Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

— И аз не — додаде Аника.

Ала Пипи отряза един дълъг тънък клон, върза за горния му край връв, направи кука от една карфица, забоде на куката троха хляб и седна на един голям камък край брега.

— Сега ще видим — каза тя.

— Какво ще ловиш? — попита Томи.

— Сепии — обясни Пипи. — Това е лакомство за чудо и приказ.

Тя стоя там цял час, но сепиите не кълвяха. Един костур се приближи и помириса трохата, но Пипи бързо дръпна въдицата.

— Не, благодаря, приятелю — каза му тя. — Щом съм казала сепия, значи искам сепия. Та няма какво да ми се увърташ.

Подир малко Пипи захвърли въдицата във водата.

— Имате късмет — каза тя. — По всичко личи, че ще ядем палачинки с месо. Днес сепията хитрува.

Томи и Аника много се зарадваха. Езерото блестеше примамливо под слънчевите лъчи.

— Хайде да се изкъпем! — предложи Томи.

Пипи и Аника се съгласиха. Оказа се, че водата е много студена. Томи и Аника я опитаха с пръстите на краката си, но веднага ги отдръпнаха.

— Сега ще ви покажа как се прави — каза Пипи.

Съвсем близо до брега се издигаше скала, а на върха й растеше дърво. Клоните му се простираха над водата. Пипи се покатери на дървото и върза въже на един от клоните му.

— Ей така, гледайте! — тя хвана въжето, залюля се във въздуха и се плъзна надолу във водата.

— Така човек се потапя изведнъж — извика тя, когато изплува.

Отначало Томи и Аника се поколебаха, но тази игра им се стори тъй забавна, че решиха да опитат. И след като бяха опитали, просто не им се искаше да се спрат, защото в действителност беше още по-весело, отколкото изглеждаше. Господин Нилсон не искаше да остане назад. Той се спускаше по въжето, но миг преди да цопне във водата, се обръщаше и с бясна скорост започваше да се катери нагоре. Така правеше всеки път, макар децата да му подвикваха, че е страхливец.

После Пипи измисли нещо ново — да се пързалят с дъска от скалата във водата като с шейна. И това беше много смешно, защото се разнасяше невероятен плясък, когато бухваха във водата.

— Оня там Робинзон дали се е пързалял с дъска, а? — попита Пипи тъкмо преди да се спусне отново от върха на скалата.

— Н-е-е, или поне не го пише в книгата — каза Томи.

— Така си и мислех. Според мен, неговото корабокрушение е било ужасно скучно. Какво е правил по цял ден? Да не е бродирал покривчици с бод зад игла? Ойларипи, пристигам!

Пипи се понесе с дъската и рижите й плитки се мятаха около главата й.

След като се изкъпаха, децата решиха да изследват пустия остров. Тримата се качиха на коня и той се понесе в спокоен тръс от хълм на хълм, през сплетени храсталаци, между гъсти дървета, през мочурища и малки, чудни полянки, осеяни с полски цветя. Пипи държеше пистолета, готов за стрелба, и от време на време гръмваше, та конят подскачаше високо и хвърляше къчове от уплаха.

— Свалих един лъв — заявяваше доволно Пипи.

Или пък:

— А тоя човекоядец няма повече да сади картофи.

— Предлагам този остров завинаги да остане наш! — каза Томи, след като се върнаха в лагера и Пипи се зае да приготовлява палачинки с месо.