Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
— И какво знаем за този Михаил Васикин?
Вихрогон разкърши пръсти като професионален пианист.
— Пуснах го за търсене в моите разузнавателни архиви. Обичам да поддържам база данни въз основа на данните от така наречените разузнавателни агенции на Калните създания. Впрочем на няколко места се споменава и за теб, Бътлър.
Прислужникът се постара да придобие невинно изражение, но то не се удаде добре на лицевите му мускули.
— Михаил Васикин е бивш агент на КГБ, сега работи за мафията. Официалният термин е „хулиган“. Престъпник. Не е от висок ранг, но не е и уличен бандит. Босът на Васикин е жител на Мурманск и е известен като Бритва. Основният източник на доходи на групировката е отвличане на европейски бизнесмени. За последните пет години са отвлекли шестима германци и един швед.
— Колко от тях са се върнали живи? — почти шепнешком попита Артемис.
Вихрогон направи справка в документацията си.
— Нито един — каза. — В два от случаите и преговарящите изчезват безследно. Осем милиона долара за откупи са изчезнали безследно.
Бътлър с мъка се изправи от малкия феин стол.
— Добре. Стига приказки. Мисля, че е време господин Васикин да бъде представен на моя приятел господин Юмрук.
„Мелодраматично — помисли си Артемис. — Но дори аз не бих го казал по-добре.“
— Да, стари приятелю. Това ще стане много скоро. Но аз нямам желание да те прибавям към списъка от изчезнали преговарящи. Тези хора са хитри. Само че ние сме по-хитри от тях. Ние имаме преимущество, каквото нито един от предшествениците ни е нямал. Знаем кой е похитителят, знаем къде живее и, най-важното, разполагаме с феина магия — Артемис погледна към началника Кореноплод. — Разполагаме с феина магия, нали?
— При всички случаи разполагате с една фея в мое лице — отговори началникът. — Но не мога да принудя никого от хората си да отиде в Русия. Все пак мога да използвам някои резерви — той погледна към Зеленика. — Какво мислите, капитане?
— Разбира се, че ще отида — каза Зеленика. — Аз съм най-добрият пилот, с който разполагате.
В мазето на лабораториите „Гномски“ имаше учебно стрелбище. Опал го беше построила по свои съвсем точни спецификации. То включваше нейната триизмерна система за изстрелване, беше абсолютно звукоизолирано и монтирано върху жироскопи. Дори да пуснете отгоре му слон от височина 50 фута, никой сеизмограф по света не би доловил нищо повече от лека тръпка.
Целта на стрелбището беше да се предостави на Бюа Кел място, където да се упражняват с техните лазери „Зурла“, преди операцията да е започнала. Но най-много часове в симулаторите прекарваше Трънак Мъх. Той като че ли прекарваше всяка свободна минута във водене на виртуални битки със своята Немезида, началника Юлиус Кореноплод.
Когато Опал отиде при него, той стреляше без прекъсване със своята „Зурла Бунтар“ по триизмерен холоекран, на който вървеше един от старите учебни филми на Кореноплод. Беше наистина жалка гледка; факт, който Опал не си направи труда да отбележи.
Мъх свали наушниците си.
— Така. Кой е умрял?
Опал му подаде видеобележник.
— Това е заснето току-що от една от шпионските камери. Както винаги, Карер се е държал като глупак. Всички са оцелели, но както ти беше предвидил, Кореноплод отмени тревогата. А сега началникът се съгласи лично да придружи човеците до Северна Русия, зад Полярния кръг.
— Знам къде се намира Северна Русия — отсече Мъх. Помълча и замислено потърка обсипаното си с циреи теме. — Това може да се обърне в наша полза. Сега имаме идеална възможност да отстраним началника. Без Юлиус ПНЕ ще се превърне в безглав смрадлив червей. Особено ако има повреда в комуникациите с повърхността. Има повреда, нали?
— Разбира се — отговори Опал. — Заглушителят е прикачен за шахтовите сензори. Всички смущения в предавателите на повърхността ще бъдат приписани на магмените потоци.
— Отлично — каза Мъх и устата му се изкриви в нещо, което почти можеше да мине за усмивка. — Сега искам да извадиш от строя всички оръжия на полицията. Няма защо да даваме на Юлиус каквито и да било предимства.
Когато лабораториите „Гномски“ изработиха подобрени варианти на оръжията и транспорта на ПНЕ, във всяко от тях бяха поставени малки спойки. Те представляваха смес на меркурий с глицерин, която щеше да детонира при подаден сигнал на определена честота от сателитната чиния на „Гномски“. Бластерите на полицията щяха да се окажат безполезни, докато групировката Бюа Кел щеше да бъде въоръжена до зъби с лазери „Зурла“.
— Считай, че е направено — каза Опал. — Уверен ли си, че Кореноплод няма да се върне? Той може да обърка целия ни план.