Джийвс запретва ръкави

— Търсих те навсякъде, Роузи — изхъхри Бил, локализирайки обекта на издирване. — Когато не те намерих в разрушения параклис… О, здравейте, капитане.

— Здравейте — отвърна глухо на поздрава капитан Бигър и побърза да напусне полесражението. Няколко крачки по-нататък той спря сред тъмните сенки и избърса капките влага, избили по челото му. Дишаше тежко като бивол в любовен сезон. Беше се разминал на косъм от фаталната крачка. Ако това прекъсване се беше забавило и с една минута, той щеше да пристъпи всички правила на кодекса и щеше да направи името си за посмешище в Англо-малайския клуб в Куала Лумпур. Бедняк с няколко мижави лири в банковата си сметка, той щеше да предложи брак на жена с милиони.

Белия ловец беше усетил как краката му все повече омекват, а ушите стават все по-глухи за предупрежденията на Тъби Фробишър и Субахдар. Храбрият повелител на пущинака можеше да устои на очите й, на гласа й, на меката й кожа, която докосна няколко пъти. Но когато в едно се съюзиха очите, гласа, кожата, лунната светлина, нежният бриз от запад и славеите, коктейлът, стана прекалено силен дори за него.

Да, мислеше си той, прикрит в сенките, повдигайки и спущайки гръд като бурно море. Вече беше спасен и човек би предположил, че преобладаващото в момента у него чувство би трябвало да е дълбока признателност към Съдбата или Предопределението за навременната намеса. Но странно защо не беше. Първата вълна на облекчение бързо изчезна, за да бъде последвана от нарастващо чувство на погнуса. Причинител на това чувство бяха думите на Бил, които достигаха до капитана поради факта, че беше все още в обсега на звуковите вълни с епицентър дървената пейка.

Бил, сядайки до госпожа Спотсуърт, веднага се бе захванал с гукането.

Досега в нашата хроника бе отделено твърде малко място за описание на способностите на деветия граф Роастър в тази област. Когато сте го чули да обещава на сестра си Моника да гука като гълъб на гургулица на госпожа Спотсуърт, вие по всяка вероятност сте си представили един от онези летели цяла миля гълъби, чието хриптящо гукане едва ли би могло да затрогне душата на някоя по-взискателна гълъбица. О, не, не. Изтрийте тази картина и извикайте друга — на гълъб от звездна величина, който бихме могли, без много да изкривяваме фактите, да наречем Супергълъб. Младеж с неголям брой таланти, Бил Роастър можеше, когато беше във форма, да достигне такива върхове в гукането, че да остави аудиторията си гърчеща се в екстаз по пейките.

Висотите, в които се рееше Бил сега, бяха изкатерени не без крепителната мощ на мисълта, че жената до него може да поеме в свои ръце протритите поводи на Бял слон25 №1 в Англия. Това би заздравило финансовите му позиции и би му позволило да ликвидира дълговете на Честния Пач Пъркинс. Затова думите се лееха като захарен сироп от устата му.

Капитан Бигър, обаче, не обичаше захарен сироп, не одобряваше и начина, по който жената, която обича, е заливана с поток от сладникави лиготии. Той се опита да си отговори на въпроса на колко части да счупи гръбнака на този подъл мазньо, но въжделенията му отново бяха попарени от повелите на кодекса. Той беше ял от храната на Бил и бе пил от бъчвите му… и двете отлични, особено печената патица… а това правеше домакина му недостъпен за физическо малтретиране. Когато един мъж се възползва от гостоприемството на друг, първият не може да счупи гръбнака на втория на желания от него брой части, независимо от това какво е направил другият. Кодексът беше много строг по този въпрос.