Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Мери тръгна бързо към изхода. Студеният въздух и тишината й донесоха облекчение след шума вътре. Като стигна до колата си обаче, изпита странното чувство, че не е сама. Хвърли поглед през рамо.
Хал беше плътно зад нея, макар че го беше оставила в ресторанта. Обърна се рязко към него. Сърцето й блъскаше в гърдите толкова силно, сякаш искаше да изхвръкне навън.
- Господи! Какво правиш?
- Изпращам те до колата ти.
- Аз... Не си прави труда.
- Прекалено е късно вече. Тази хонда е твоя, нали?
- Откъде з...
- Светлините се включиха, когато я отключи.
Тя направи крачка назад, но Хал пристъпи към нея. Тялото й се удари в колата, тя протегна ръце.
- Спри.
- Не се страхувай от мен.
- Остави ми малко лично пространство тогава.
Извърна се и протегна ръка към дръжката на вратата. Той бързо постави ръка на стъклото.
Да, щеше да седне в колата си, когато той й позволеше.
- Мери? - Дълбокият му глас прозвуча в ухото й и тя подскочи.
Усети първичното сексуално желание, което се излъчваше от него, и си представи тялото му като клетка, която я обгръща. Страхът й се превърна в желание. Почувства се предадена, измамена от собственото си тяло.
- Пусни ме - прошепна.
- Още не.
Чу го да поема дълбоко дъх, като че ли искаше да вдъхне аромата й. А после в ушите й зазвуча ритмичен шум, подобен на мъркане. Тялото й се отпусна, сгорещи се и се разтвори, сякаш се готвеше да го поеме в себе си.
Мили Боже, трябваше бързо да се отдалечи от него.
Хвана ръката му и се опита да я отблъсне. Не успя.
- Мери?
- Какво? - попита рязко тя, изпълнена с възмущение към себе си, защото бе възбудена в момент, в който би трябвало да е вцепенена от ужас. За Бога, той беше непознат, огромен и нахален, а тя беше самотна жена и нямаше на кого да липсва, ако не се прибереше у дома.
- Благодаря, че дойде на срещата и вечеря с мен.
- Моля. А сега, какво ще кажеш да ме оставиш да си тръгна?
- Само ако ми позволиш да те целуна за лека нощ. Наложи се Мери да отвори уста, за да могат белите й дробове да поемат достатъчно въздух.
- Защо? - попита тя с дрезгав глас. Защо искаш да ме целунеш?
Той постави длани на раменете й и я обърна към себе си. Извисяваше се над нея, затъмняваше светлината, която струеше от ресторанта, лампите на паркинга, звездите на нощното небе.
- Нека само те целуна, Мери. - Дланите му се плъзнаха по лицето й и погалиха бузите й. - Само веднъж. О'кей?
- Не, не е о'кей - прошепна тя в мига, в който той наклони главата й назад.
Устните му се доближиха до нейните, а те потрепнаха. Беше минало толкова много време от последната й целувка. А и досега не я беше целувал мъж като него.
Допирът на устните му беше лек, нежен. Което беше неочаквано, като се имаше предвид огромният му ръст.
Горещината се разля но гърдите й, спусна се надолу и се спря между краката й... И в този миг тя чу звук, подобен на съскане.
Хал залитна крачка назад и я изгледа странно. С рязко движение кръстоса ръце на гърдите си - така, сякаш притискаше Мери към тях.
- Хал?
Той не отговори. Просто стоеше там и я гледаше втренчено. Ако не беше сигурна в противното, би помислила, че е разтърсен от преживяното.
- Хал, добре ли си? Той поклати глава, само веднъж. След това се отдалечи и изчезна в мрака, който цареше отвъд светлините на паркинга.
13
Рейдж се материализира във вътрешния двор - между Дупката и голямата сграда.
Не можеше да определи съвсем точно усещането, което го изпълваше - нещо като нискочестотно жужене в мускулите и костите му, подобно на вибрациите на камертон. Обаче знаеше със сигурност, че никога преди не го е изпитвал. Беше се породило в мига, в който устните му бяха докоснали тези на Мери.
Тъй като всяко ново и различно усещане предвещаваше беда, той веднага се бе отдалечил от нея. И това му беше помогнало. Проблемът бе-ше, че сега, когато усещането започваше да заглъхва, нуждата да осво-боди тялото си от сексуалното напрежение беше толкова силна, че го ка-раше да потръпва. Което не бе справедливо. След появяването на звяра на бял свят обикновено имаше няколко дни на затишие.
Погледна часовника си.
По дяволите, искаше му се да излезе на лов за лесъри, за да се успокои поне малко, но откакто Тор беше поел командването, правилата в братството се бяха променили. След като възвърнеше нормалния си вид, Рейдж трябваше да почива два дни, преди да се върне в редиците им. След смъртта на Дариъс миналото лято бяха останали шестима братя. А после Рот се беше качил на престола, така че сега бяха само петима. Расата на вампирите не можеше да си позволи да изгуби още един воин.