Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
В наложената му почивка имаше смисъл, но той не обичаше да му нареждат какво да прави. И не можеше да понесе мисълта, че не е навън, на бойното поле, особено когато се налагаше да освободи част от напрежението.
Извади връзка ключове от джоба на палтото си и отиде до тунин-гования си понтиак. Автомобилът се събуди за живот с мощен рев на двигателя и само след минута и половина беше на шосето. Рейдж не знаеше в каква посока да поеме. Нямаше значение. Мери. Целувката.
Господи, устните й бяха невероятно сладки и тръпнеха под неговите - толкова неустоими, че копнееше да ги разтвори с език, а после да го плъзне във вътрешността й. Да излезе навън и отново да се гмурне вътре, да я вкуси. А после да направи същото с тялото си, да го плъзне между краката й.
Обаче трябваше да спре. Непознатото жужене вътре в Него го изнервяше, което предвещаваше опасност. Не можеше да определи какво бе предизвикало проклетата реакция. Мери го успокояваше, носеше му облекчение. Разбира се, искаше я, а сексуалното желание го правеше напрегнат. Но не и опасен.
О, по дяволите! Може би беше разбрал погрешно отклика ни тялото си. Може би сексуалното му желание за нея беше попито и по-дълбоко от онова, с което беше свикнал... Обикновено то не беше нещо повече от нуждата да се освободи, така че тялото му да не остане неудовлетворено.
Замисли се за жените, представителки и на двете раси, които беше имал. Те бяха безброй и всичките безименни - тела без лица, в които просто се освобождаваше. Нито една от тях не беше източник на истинско удоволствие за него. Докосваше ги и ги целуваше само защото, ако не стигнеха до оргазъм, той се чувстваше като абсолютен използвач.
По дяволите, чувстваше се по същия начин и в този момент. Беше използвач.
Така че, дори да не се беше уплашил от странното жужене, пак щеше да остави Мери на паркинга. С прекрасния си глас, с очите на воин и тръпнещите устни, тя не би могла да бъде просто поредната жена в леглото му. Да я вземе, дори тя също да го желаеше, бе равносилно на оскверняване. Защото Меря беше нещо чисто. И по-добро от него.
Звънна мобилният му телефон и той го извади от джоба си. Хвърли поглед на екрана и изруга, но все пак отговори.
- Здравей, Тор. Щях да ги се обадя.
- Току - що видях колата ти да потегля. Да не би да отиваш на среща с жената сега?
- Не, вече се срещнах е нея.
- Толкова бързо! Сигурно добре се е държала е теб.
Рейдж заскърца със зъби. За първи път в живота си не можа бързо да измисли подходящ отговор.
- Разговарях с нея за момчето. Нямаме проблеми в това отношение. Тя го харесва, изпитва съчувствие към него, но ако то изчезне, няма да вдигне врява. Запознали са се едва наскоро.
- Добра работа, Холивуд. И накъде си тръгнал сега?
- Просто шофирам. Тор заговори по-меко.
- Мразиш състоянието, което не ти позволява да се биеш, нали?
- А ти не би ли се чувствал по същия начин?
- Разбира се. Не се тревожи, утрешният ден ще изтече бързо и ти ще си отново на мястото на действието. А междувременно, можеш да отпуснеш малко юздите в „Едноокия". - и Тор се засмя тихичко. - Между другото, чух за сестрите, с които си бил преди две нощи, една след друга. Невероятен си, знаеш ли?
- Да. Тор, мога ли да те помоля за услуга?
- Каквото кажеш, братко.
- Може ли да не... повдигаш въпроса за жените? - Рейдж си пое дълбоко дъх. - Защото истината е, че мразя подобни преживявания, наи-стина.
Имаше намерение да замълчи, но думите изведнъж излязоха от устата му. Не можа да се сдържи.
- Мразя анонимността на този вид секс. Мразя болката в гърдите, която изпитвам след това. Мразя миризмата, полепнала по тялото и косата ми, когато се прибера у дома. Но най-много мразя това, че ще го правя отново и отново, защото, ако не го правя, мога да нараня някого от вас или невинен свидетел на събитията. - Издиша през устата. - А онези две сестри, от които си така впечатлен? Виж, ето как стоят нещата. Избирам само онези, които пет пари не дават с кого са. Защото иначе няма да бъде честно. Онези двете мадами хвърлиха по един поглед на часовника ми и на пачката банкноти в портмонето ми и решиха, че съм трофей. В секса с тях имаше толкова интимност, колкото и в автомобилна катастрофа. А тази вечер? Ти си отиваш у дома, при Уелси. А аз ще бъда сам у дома. Също както и вчера. Както ще бъде и утре. Свалката с разни курви не е забавление за мен. Това ме тормози от години, така че, хайде да не повдигаме повече въпроса, а?