Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Надяваше се тя да вдигне поглед към него, защото все още не бе забелязал какви са очите й. Нямаше търпение да чуе отново гласа й. Двете думи, които беше произнесла тихо, далеч не бяха достатъчни.
Подаде й ръка, изгарящ от желание да я докосне.
- Аз съм Хал.
Тя остави ръката му да виси между тях. Взе чантата си и понечи да излезе от сепарето. Той застана на пътя й.
- Къде отиваш?
- Виж, всичко е наред. Няма да кажа на Бела. Ще се преструваме, че срещата е минала добре.
Рейдж затвори очи и изолира останалия шум, за да се потопи изцяло в гласа й. Тялото му първо се развълнува, после се успокои - той се олюля леко.
И едва тогава осъзна какво е казала.
- Защо да лъжем? Ще вечеряме заедно.
Мери стисна устни, но поне вече не се опитваше да избяга. Когато се увери, че тя няма да му се изплъзне, той седна и се опита да напъха краката си под масата. Тя вдигна поглед към него и той престана да помества колене.
Мили Боже очите й не бяха в унисон с нежния й напевен глас. Това бяха очи на воин.
Металносиви, обрамчени от мигли с цвета на косата й, сериозни и замислени - те му напомняха очите на бойци, оцелели! след битка. Говореха за сила и бяха зашеметяващо красиви.
Гласът му вибрираше, когато каза:
- Аз с радост ще вечерям с теб.
Очите и първо блеснаха, после се присвиха.
- Винаги ли си толкова великодушен към жените?
- Моля?
До масата им се приближи сервитьорката и остави чаша вода и пред него. Той подуши сластното желание на тялото й за неговото и това го подразни.
- Здравейте, аз съм Амбър - каза тя. - Какво да ви донеса за пиене?
- Водата е достатъчна. Ти искаш ли нещо друго. Мери?
- Не, благодаря.
Сервитьорката се приближи още по-плътно до него.
- Мога ли да ви изредя специалитетите ни?
- Добре.
Списъкът ставаше все по-дълъг и по-дълъг, а Рейдж не откъсваше поглед от Мери. Тя криеше очите си от него, по дяволите. Сервитьорката прочисти гърлото си. Два пъти.
- Сигурен ли сте, че не искате бира? Или нещо по-силно, може би? Какво ще кажете за...
- Това е всичко засега. По-късно ще поръчаме. Благодаря.
Амбър схвана намека.
Като останаха сами, Мери каза:
- Наистина, нека просто сложим край...
- Да не би да съм показал с нещо, че не искам да вечерям в твоята компания?
Тя постави длан върху менюто, след това проследи с пръст очертанията на чиния с ребърца. Накрая рязко го отблъсна встрани.
- Втренчил си се в мен.
- Така правят мъжете. - Когато открият жена, която желаят, добави мислено.
- Да, но точно мен не ме зяпат така. Не ми е приятно, защото не мога да си представя чак толкова да си хлътнал по мен. Нали разбираш какво искам да кажа? И наистина не бих могла да понеса цял час да те гледам как се жертваш да забавляваш грозното патенце.
Господи, този глас! Продължаваше да има същия ефект върху кожата му първо настръхваше, побиваха го тръпки, а после се успокояваше. Той си пое дълбоко дъх в опит да долови естествения мирис на тялото й, свеж като аромата на лимон. Когато мълчанието се проточи, Рейдж побутна менюто към нея.
- Време е да решиш какво ще поръчаш, освен ако не искаш просто да седиш тук, докато аз се храня.
- Мога да си тръгна, когато пожелая.
- Вярно е. Но няма да го направиш.
- О, и защо мислиш така? - Очите й горяха, мятаха мълнии.
Тялото му отговори с по-висока степен на възбуда.
- Няма да си тръгнеш, защото харесваш Бела прекалено много, та да я поставиш в неудобно положение, като ме зарежеш тук. А за разлика от теб, аз ще й кажа, че си се отървала от мен.
Мери смръщи вежди.
- Изнудваш ме?
- Не. Убеждавам те.
Тя бавно отвори менюто и започна да го разглежда.
- Продължаваш да ме гледаш втренчено.
- Знам.
- Имаш ли нещо против да насочиш погледа си другаде? Към менюто или към брюнетката на съседната маса. През две сепарета от нас седи русокоса красавица - в случай че не си забелязал.
- Ти не си слагаш дори парфюм, нали?
Тя вдигна поглед към него.
- Да, така е.
- Може ли? - Той посочи с глава към ръката й.
- Моля?
Нямаше как да й каже, че иска да подуши кожата й отблизо.
- След като ще вечеряме заедно, струва ми се, че е проява на учтивост да си стиснем ръцете, нали? И макар че ме сряза първия път, когато се опитах да проявя любезност, склонен съм да опитам повторно.
Мери не отговори. Той протегна ръка през масата и взе дланта й в своята. Преди да бе успяла да реагира, я поднесе към устните си и я целуна. Вдъхна дълбоко мириса на кожата й.