Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Тя прецени е поглед ширината на раменете му. Да, беше прав можеше всеки момент да влезе с взлом. Освен това имаше чувството, че ако вратата между тях остане затворена, той просто ще издърпа един от градинските й столове и ще се настани на терасата.
Отключи вратата, отвори я и отстъпи назад.
- Искам само да ми обясниш нещо.
Той се усмихна леко и влезе.
- Кажи.
- Защо не си с жена, която те желае? - Хал трепна. - Имам предвид онези, които срещнахме тази вечер в ресторанта. Те бяха готови да легнат е теб на минутата. Защо да не... – „правиш луд секс” - се позабавляваш с някоя от тях?
- Предпочитам да си говоря с теб, отколкото да бъда с някоя от онези жени.
Тя трепна, сви се, сякаш наранена от искреността му, а после осъзна, че той не е груб, а просто брутално откровен.
Е, поне едно беше разбрала правилно. Когато си беше тръгнал след тяхната нежна целувка, беше решила, че той не я желае. Очевидно беше уцелила точно в десетката. Той и сега не беше тук заради секса. Беше добре, че не е обект на неговата похот, помисли си тя. И почти си повярва.
- Тъкмо се канех да си приготвя кафе. Ти искаш ли?
Той кимна и започна да се разхожда из дневната и да оглежда всичко. Едрото му, облечено в черно тяло изглеждаше зловещо и страховито на фона на кремавите стени и белите мебели. Но после погледът й се спря на лицето му. Красеше го глупавата усмивка - като че ли беше щастлив просто да бъде в дома й. Напомняше дворно куче, което обикновено стои завързано на верига навън и се радва, че най-после са го пуснали в къщата.
- Искаш ли да свалиш палтото си? - попита тя.
Той го съблече и го захвърли върху дивана. То падна с глух звук и размести възглавничките.
Какво, по дяволите, има в джобовете му?, помисли си тя.
Но после погледна тялото му и забрави за глупавото кожено палто. Беше облечен в черна тениска, която разкриваше здравите мускули на ръцете му. Гърдите му бяха широки и добре развити, коремът му беше стегнат - виждаше плочките му дори през тъканта. Краката му бяха дълги, бедрата - мощни...
- Харесва ли ти това, което виждаш? - попита той тихо.
Да. Много. Не, нямаше да отговори на този въпрос. Тръгна към кухнята.
- Колко силно обичаш кафето?
Взе отварачката за буркани, проби капака и започна да я върти така, сякаш нямаше утре. Капакът падна на земята и тя се наведе да го вдигне.
- Зададох ти въпрос каза точно до ухото й.
Тя трепна и поряза палеца си. Изохка тихо и вдигна ръка, за да разгледа раната. Беше дълбока и кървеше. Хал изруга.
- Не исках да те стресна.
- Ще оживея.
Пусна студената вода, но преди да е успяла да пъхне ръка под нея, той я хвана за китката.
- Нека да видя. - Без да й даде възможност да възрази, се наведе над пръста й. - Лошо си се порязала.
Постави палеца й в устата си и леко го засмука. Мери ахна. Усещането за топлина, влага и предстояща възбуда я парализира. А после почувства и ласката на езика му. Когато той я пусна, тя можеше само да стои и да го гледа втренчено.
- О... Мери! - каза той тъжно.
Тя беше прекалено шокирана, за да се замисли над смяната на настроението му.
- Не трябваше да правиш това.
- Защо?
Защото е прекрасно.
- Откъде знаеш дали не съм болна от СПИН или нещо подобно?
Хал вдигна рамене.
- Няма значение, дори да си серопозитивна.
Тя пребледня. През главата й мина мисълта, че той самият може да е серопозитивен, а тя току - що му бе позволила да постни кървящия й палец в устата си.
- Не, Мери, не съм заразен.
- Тогава защо...
- Исках просто да ти окажа първа помощ. Виждаш ли? Вече не кърви.
Тя сведе поглед към палеца си. Раната зарастваше. Неимоверно бързо. Беше вече почти заздравяла. Как, по дяволите...?
- Сега ще ми отговориш ли? - попита Хал с намерението да изпревари въпроса, който тя се канеше да му зададе.
Мери вдигна поглед към него и забеляза, че неоново сините му очи проблясват с неземно, хипнотично сияние.
- Какъв беше въпросът? - попита тя шепнешком.
- Харесва ли ти тялото ми? Тя стисна устни. Ако беше свикнал да слуша комплиментите на жените за красивата си външност, този път щеше да се прибере вкъщи разочарован.
- А какво ще направиш, ако не го намирам за привлекателно? - отвърна тя.
- Ще го скрия от погледа ти.
- Да, точно така.
Той наклони глава на една страна - вероятно мислеше, че не е разбрал правилно. След това тръгна към дневната, където беше дългото му кожено палто.