Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Всъщност не. - Той приключи с пилешките гърди „Алфредо" и бутна чинията настрани. Пържолата беше следващото, на което посвети вниманието си. - Какво ще ми разкажеш за родителите си?
Мери си пое дълбоко дъх.
- Майка ми почина преди около четири години. Баща ми е бил убит, когато съм била на две години. Оказал се на неподходящото място в не-подходящ момент.
Той направи пауза.
- Било ти е трудно да изгубиш и двамата.
- Да.
- Моите също са мъртви. Но поне доживяха да остареят. Имаш ли братя и сестри?
- Не. Бяхме само двете с мама. А сега съм сама.
Настъпи дълго мълчание.
- Откъде познаваш Джон?
- Джон... О, Джон Матю? Бела ли ти е разказала за него?
- До известна степен.
- Не го познавам чак толкова добре. Той стана част от живота ми едва напоследък. Мисля, че е специално дете. Много мил, макар да имам чувството, че нещата не са лесни за него.
- Познаваш ли родителите му?
- Каза ми, че няма такива.
- Знаеш ли къде живее?
- Познавам тази част на града. Не е добра.
- Искаш ли да го спасиш. Мери?
Какъв странен въпрос, помисли си тя.
- Не мисля, че трябва да бъде спасяван, но ми харесва да сме приятели. Да ти кажа истината, аз едва го познавам. Той просто се появи в къщата ми една вечер.
Хал кимна като че ли беше чул очаквания от него отговор.
- Откъде познаваш Бела? - запита тя.
- Не ти ли харесва салатата?
Мери сведе поглед към чинията си.
- Не съм гладна.
- Сигурна ли си?
- Да.
След като изяде и чийзбургера, и пържените картофи, той протегна ръка към менюто, оставено до солницата.
- Не искаш ли да си поръчаш десерт? - попита той.
- Не и тази вечер.
- Трябва да се храниш по-добре.
- Обядът ми беше обилен.
- Не е вярно.
Мери кръстоса ръце пред гърдите си.
- Откъде знаеш?
- Усещам глада ти.
Тя спря да диша. Господи, очите му отново блестяха. Бяха толкова сини, толкова ярки и безкрайни - като морето. Като океан, в който да се потопи. Да се удави. Да умре.
- Как можеш да знаеш, че ... съм гладна? - попита тя.
Думите като че ли излязоха от устата й, без да иска.Гласът му се сниши, заприлича на мъркане.
- Прав съм, нали? Има ли значение как съм го узнал?
За щастие сервитьорката дойде да вземе чиниите и моментът отмина. Докато Хал поръчваше ябълков пай, някакъв сладкиш, залят с шоколад, и кафе. Мери вече се беше посъвзела.
- А ти с какво си изкарваш прехраната? - запита тя.
- Това - онова.
- Актьор ли си? Или модел?
Рейдж се засмя.
- Не. Мога да бъда и украшение, но предпочитам да съм полезен.
- И по какъв начин допринасяш полза?
- Предполагам, може да се каже, че съм войник.
- Служиш в армията?
- Нещо такова.
Е, това обясняваше усещането, че той може да бъде опасен, смъртоносен дори. Увереността, която се излъчваше от него. Остротата в погледа му, сякаш беше винаги нащрек.
- В кое подразделение?
Морската пехота, помисли си Мери. Или може би специалните части. Наистина приличаше на тюлен.
Лицето на Хал се стегна.
- Аз съм просто един войник.
Долетял сякаш от нищото, облак парфюм изпълни ноздрите ни Мери. Червенокосата сервитьорка отново беше до масата им.
- Хареса ли ти храната? - Хал вдигна поглед към нея. Горещото й сексуално желание бе ясно доловимо.
- Да, благодаря отговори той.
- Добре. - Тя остави нещо на масата. Салфетка. На нея бяха вписани име и адрес.
Очите на жената блеснаха за секунда, после тя се отдалечи. Мери сведе поглед към ръцете си. И с крайчеца на окото хвърли поглед на дамската си чанта.
Време е да си вървя, помисли си тя. Незнайно защо, не искаше да види как Хал прибира салфетката в джоба. Въпреки че той имаше право да го направи.
- Е, срещата ни беше... интересна - каза тя, взе чантата си и се изправи.
- Защо си тръгваш? - Смръщил вежди, приличаше точно на войник, а не на мъж, който умее единствено да бъде привлекателен.
Мери се почувства малко неудобно.
- Уморена съм. Но ти благодаря, Хал. Беше... Е, благодаря.
Опита се да мине покрай него, но той я хвана за ръката и погали вътрешната страна на дланта й с палец.
- Остани поне докато изям десерта си.
Тя извърна поглед от съвършеното му лице и широките му рамене. Брюнетката от съседната маса, с визитна картичка в ръка, също беше станала и го гледаше.
Мери се наведе към него.
- Сигурна съм, че ще намериш много други жени, които да ти правят компания. Всъщност в момента една се е запътила към теб. Желая ти късмет с нея, тя несъмнено е страхотна.