Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Тялото му веднага реагира. Ерекцията изду кожените му панталони, напрегна се, заплаши да изскочи през ципа. Той се размърда неспокойно, за да й направи място.
Господи, нямаше търпение да я заведе в дома си и да остане насаме с нея.
12
Мери спря да диша, когато Хал пусна ръката й. Може би сънуваше. Да, със сигурност беше сън. Защото той бе великолепен представител на мъжкия пол. Много секси. И прекалено погълнат от нея, за да е истина.
Сервитьорката се върна до масата им. Приближи се толкова плътно до Хал, колкото беше възможно, без да седне в скута му. И направо да не повярваш, беше положила нов слой червило на устните си. Устата й изглеждаше така, сякаш беше намазана със слой масло, върху който бе добавила нещо на име „Изкусително розово", „Изящно коралово червено" или друго също толкова нелепо.
Мери поклати глава, изненадана, че е способна на подобна безпричинна злоба.
- Какво да ви донеса? - Въпросът й беше отправен към Хал.
Хал погледна през масата към Мери и повдигна вежди, а тя поклати глава и започна да прелиства менюто.
- Добре, да видим какво има тук - каза той и разтвори менюто - Ще взема „Пилешки гърди Алфредо". Нарязани и леко сурови. И чийзбургер, също леко суров. Двойна порция пържени картофи. И начос. Да, начос, с всякакъв вид сос. Двойна порция.
Мери можеше единствено да го гледа втренчено как затваря менюто.
Сервитьорката изглеждаше леко смутена.
- Всичко това за вас и сестра ви ли е?
Като че ли семейните задължения бяха единствената причини мъж като него да излезе с жена като нея. О, Господи...
- Не, това е за мен. И тя не ми е сестра, аз съм на среща с нея. Мери?
- Аз... ще взема само салата „Цезар". Може да я донесете с неговата поръчка.
Сервитьорката взе менютата и се отдалечи.
- И така, Мери, разкажи ми нещо за себе си.
- Защо да не говорим за теб?
- Защото искам да чувам гласа ти.
Мери настръхна, някакъв спомен изплува дълбоко от подсъзнанието й.Говори. Искам да чувам гласа ти. Кажи нещо. Повтаряй го отново и отново. Хайде.
Беше готова да се закълне, че този мъж и преди й е казвал тези думи. Обаче не го беше срещала преди. Господи, щеше да помни, ако това не беше първата им среща.
- Как си изкарваш прехраната? - помогна й той да започне.
- Ъ - ъ... Секретарка съм.
- Къде?
- В една адвокатска кантора, тук в града.
- Но си работила и нещо друго, нали?
Тя се питаше колко ли му беше казала Бела. Надяваше се не е споменала за болестта й. Може би по тази причина той н си беше тръгнал още.
- Мери?
- Работех с деца.
- Учителка?
- Терапевт.
- Какво лекуваше - психиката или тялото?
- И двете.
- Какво те накара да се заемеш с това?
- Трябва ли да го правим?
- Кое?
- Да се преструваме, че искаме да се опознаем.
Той смръщи вежди и се облегна назад, за да позволи на сервитьорката да постави пред него огромна чиния начос. Тя долепи устни до ухото му.
- Шшш, не казвай па никого. Откраднах ги от друга поръчка. Онези могат да почакат, а ти ми се струваш много гладен.
Хал кимна и се усмихна, обаче не изглеждаше заинтригуван.
Трябва да му се признае, че е любезен, помисли си Мери. Сега, седнал срещу нея, той не забелязваше никоя друга жена.
Предложи й да си вземе от чинията му. Тя поклати глава, а той постави едно парченце в устата си.
- Не съм изненадан, че безсмислените разговори извикват раздразнение у теб - каза той.
- Защо?
- Преживяла си доста.
Мери смръщи вежди.
- Какво точно ти е казала Бела за мен?
- Не много.
- Откъде тогава знаеш какво съм преживяла?
- Виждам го в очите ти.
О, по дяволите. Той беше и умен. Притежаваше всички необходими качества.
- Не ми се иска да ти го казвам - Рейдж се хранеше бързо, но изискано - обаче не ме е грижа дали ти лазя по нервите или не. Искам да знам с какво те е привлякла работата с деца. И ще ми кажеш.
- Арогантен си.
- Изненадана ли си? - Той се усмихна сковано. - Избягваш темата. Какво те накара да започнеш тази работа?
Отворът се криеше в борбата на майка й с мускулната дистрофия. След като видя през какви мъки бе преминала тя, желанието й да помогне на хората да победят ограниченията стана непреодолимо. И може би бе начин да преодолее чувството за вина, че беше здрава, докато майка й бе на легло.
А после самата Мери се сблъска със сериозно заболяване. Странно, първото, което си помисли, когато научи диагнозата, беше, че не е справедливо. Беше страдала заедно е майка си, споделяла бе мъките й. Тогава защо Вселената искаше тя да познае болката, на която бе свидетел? В онзи момент разбра, че няма определена доза нещастие за хората и че няма измерим праг, който веднъж прекрачен, може да те избави от страданието.