Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Още колко трябва да останеш тук?
- Докато Хавърс не ми каже, че мога да си вървя.
- Болна ли си? Тя поклати глава.
- От какво ме лекуват?
- От нараняванията, които си получил при автомобилната злополука. Бяха много тежки.
- Автомобилна злополука? - объркано повтори той, после кимна към системата, сякаш искаше да смени темата. - Какво има вътре?
Мариса скръсти ръце пред гърдите си и изреди антибиотиците, хранителните вещества, болкоуспокояващите и антикоагулантите, които му вливаха.
- Вишъс също помага.
Мисълта й се насочи към воина с обезоръжаващите диамантени очи, татуировките на слепоочието... и неприкритата му антипатия към нея. Той се отбиваше по два пъти на ден, сутрин и вечер, и беше единственият, който влизаше в стаята на Бъч без защитно облекло.
- Ви е идвал на свиждане?
- Всеки път поставя ръка над корема ти. От това винаги ти олеква.
Първия път, когато воинът беше отметнал чаршафите от тялото на Бъч и бе повдигнал нощницата му, Мариса беше останала без думи както от гледката на голото му тяло, така и от властното държание на Вишъс. Раната на Бъч беше чудовищна, а Ви беше свалил ръкавицата, която винаги носеше, разкривайки покрита с татуировки длан, от която се излъчваше ярка светлина.
Мариса с ужас беше гледала какво ще последва, но Вишъс просто бе поставил ръката си на няколко сантиметра над страховитата рана. И макар Бъч да бе в кома, от устните му почти незабавно се беше откъснала задавена въздишка на облекчение.
После Вишъс беше оправил нощницата и чаршафите му и се беше обърнал към Мариса. Беше й казал да затвори очи и въпреки че се боеше от него, тя се беше подчинила. Начаса беше усетила как я обзема невероятен покой, сякаш бе окъпана в бяла умиротворяваща светлина. Вишъс продължаваше да прави това всеки път, преди да си тръгне, и Мариса знаеше, че така я предпазва, макар да не бе сигурна защо си дава труда, при положение че очевидно я презираше.
Тя отново насочи вниманието си към Бъч и се замисли за раните му.
- Не е било автомобилна злополука, нали? - Той затвори очи. -Ужасно съм уморен.
Отблъсната по този начин, Мариса седна на голия под и обви ръце около коленете си. Хавърс искаше да й донесат някои неща - легло или поне удобен стол, - но тя се тревожеше, че ако сърцето на Бъч отново спре, медицинският персонал няма да успее да докара необходимите уреди до леглото му толкова бързо, колкото бе необходимо. Брат й не беше настоял.
След Бог знае колко дни, прекарани на пода, гърбът й се бе схванал, клепачите й дращеха като шкурка, но докато се бореше за живота на Бъч, нито веднъж не почувства умора. Не забелязваше как часовете отлитат и се учудваше всеки път, когато Хавърс наминеше или някоя от сестрите донесеше храна. Или пък, когато дойдеше Вишъс.
До този момент тя самата не се беше разболяла. Всъщност беше й станало лошо преди първото посещение на Вишъс, но откакто той беше започнал да прави онова, което всъщност правеше с ръката си, тя се чувстваше отлично.
Мариса хвърли поглед към леглото. Все още й се искаше да разбере защо Вишъс я беше повикал в стаята. Та нали неговите посещения помагаха на Бъч много повече от нейното присъствие.
Уредите жужаха успокояващо, вентилаторът на тавана се включи с тихо бръмчене. Мариса плъзна поглед по неподвижното тяло на Бъч и усети как се изчервява при мисълта за онова, което беше скрито под завивките.
Защото тя знаеше точно как изглежда всеки сантиметър от тялото му.
Гладка кожа покриваше яките му мускули, в основата на кръста му имаше татуировка, изрисувана с черно мастило - редица от черти, групирани по четири и пресечени от друга, наклонена черта. Общо двайсет и пет, ако беше пресметнала правилно. Някои бяха избелели, сякаш бяха направени много отдавна. Тя се зачуди какво ли символизираха.
Тъмното окосмяване по гърдите му я беше изненадало - не знаеше, че кожата на хората не е като тази на вампирите, по която нямаше нито едно косъмче. Не че той имаше много косми, а и те постепенно оредяваха, докато накрая се превръщаха в едва забележима тъмна ивица, която се спускаше към долната част на корема му.
А там... Колкото и да се срамуваше от себе си, Мариса бе разгледала мъжките му органи. Окосмяването там, където започваха краката му, беше тъмно и гъсто, и обгръщаше парче месо, дебело почти колкото китката й. Под него имаше голяма, тежка торбичка.
Бъч беше първият мъж, когото Мариса бе видяла гол, а актовите творби, които познаваше от часовете по история на изкуството, просто не бяха същото. Тялото му беше толкова красиво. Толкова вълнуващо.