Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Бъч спря поглед върху лицето на своя съквартирант и... по дяволите, толкова се радваше да го види, че очите му се замъглиха. Вишъс си беше все същият - тъмната му брада си беше на мястото, татуировките по слепоочието също, диамантените му очи искряха както винаги. Беше му така близък. Така скъп. Дом и семейство, събрани в един вампир.
Бъч не заплака. Бездруго вече беше изваден от строя - лежеше с глава до тоалетната чиния! Ако се разревеше като малко дете, щеше да забие последния пирон в ковчега на гордостта си.
Примигвайки яростно, той каза:
- Къде ти е защитното облекло? Нали се сещаш, жълтият костюм.
Ви се усмихна, в очите му проблясваше влага, сякаш и той се опитваше да сподави сълзите си.
- Не се тревожи, аз си имам защита. Е, виждам, че отново си на крака, така ли?
- На крака и готов за нови подвизи.
- Така значи?
- И още как. Обмислям дали да не навляза в строителния бизнес, та реших да поразгледам банята. Превъзходна работа са свършили с плочките. Трябва и ти да ги погледнеш.
- Какво ще кажеш да те заведа в леглото?
- Първо искам да хвърля едно око на тръбите.
Зад усмивката на Ви ясно се четяха респект и възхищение.
- Нека поне ти помогна да се изправиш.
- И сам мога.
Бъч отново безуспешно се опита да се изправи и се отпусна на пода със стон. Не можеше дори да повдигне глава, без да му се завие свят. Но ако му дадяха достатъчно време... седмица или десетина дни...
- Хайде, ченге. Предай се и ме остави да ти помогна.
Изведнъж Бъч почувства, че е прекалено уморен, за да спори. Докато и последната капчица сила се отцеждаше от тялото му, той усети, че Мариса го гледа. Дали изобщо беше възможно да изглежда по-немощен! По дяволите, пак добре, че задникът му не замръзваше.
Което означаваше, че нощницата му не се беше разтворила. Слава на Бога!
Ви подпъхна яките си ръце под тялото му и с лекота го вдигна. Докато прекосяваха стаята, Бъч упорито отказваше да облегне глава на рамото му, макар че от усилието да я държи изправена го обливаше пот. Когато най-сетне се озова в леглото си, целият трепереше, а стаята се въртеше пред очите му.
Преди Ви да успее да се изправи, Бъч го сграбчи за ръката и прошепна:
- Трябва да говоря с теб. Насаме.
- Какво има? - също толкова тихо попита Ви.
Бъч хвърли поглед към Мариса, която беше застанала наблизо.
Когато улови погледа му, тя се изчерви, очите й се стрелнаха към банята и като вдигна две големи хартиени торби от пода, заяви:
- Ще си взема душ, ако ме извините.
Без да дочака отговор, тя изчезна в банята. Когато вратата се затвори зад гърба й, Ви приседна на ръба на леглото.
- Казвай.
- Мариса в опасност ли е?
- Погрижих се за нея. Минали са три дни, а тя изглежда съвсем здрава. Най-вероятно скоро ще може да си тръгне оттук. Вече сме почти сигурни, че не се е заразила.
- На какво е била изложена? На какво бях изложен аз?
- Нали знаеш, че лесърите те отвлякоха?
Бъч повдигна изранената си ръка.
- А пък аз си мислех, че съм бил в някой спа център.
- Ха-ха, много смешно. Бил си в ръцете им около един ден.
Бъч рязко го сграбчи.
- Не можаха да ме пречупят. Каквото и да са ми причинили, не съм им казал нито думичка за Братството. Кълна се!
Ви сложи ръка върху неговата и я стисна.
- Знам, че не си, приятелю. Знам, че не би го сторил.
- Добре.
Ви свали ръката си, но погледът му се задържа върху пръстите на Бъч, сякаш си представяше какво са правили с тях лесърите.
- Какво си спомняш?
- Само какво изпитвах. Болка... и ужас. Страх. Гордост... именно заради нея знам, че не съм пропял, че не са успели да ме пречупят.
Ви кимна и извади от джоба си ръчно свита цигара. Тъкмо се канеше да я запали, когато погледът му попадна върху бутилката с кислород. Той изруга и прибра цигарата обратно в джоба си.
- Слушай, човече, трябва да те попитам... как ти е главата? Искам да кажа, да преживееш нещо такова...
- Добре съм. Винаги съм бил прекалено тъп, за да страдам от посттравматичен стрес или някоя подобна глупост, пък и бездруго не помня какво точно се е случило. Стига само Мариса да може да си тръгне, аз ще съм добре.
Той потърка лице, тъй като неколкодневната брада го сърбеше, и отпусна ръка върху корема си, при което изведнъж се сети за черната рана.