Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
ваната. Той спря водата и седна на петите си. Не умееше да докосва
хората и не бе изненадан, че тя не може да понася допира му. Но по
дяволите, нямаше представа какво да направи, за да я успокои.
Изглеждаше съсипана, отвъд фазата, когато сълзите могат да донесат
облекчение, и потънала във вцепенение и агония.
— В безопасност си… — прошепна той, макар да се съмняваше, че му
вярва. Той не би, ако бе на нейно място.
— Зейдист тук ли е?
Смръщи вежди. Не знаеше как трябва да приеме думите й.
— Да, тук съм.
— Ти ли си това?
— Да. До теб съм — протегна несръчно ръка и стисна нейната.
Тя му отвърна със същото.
А после тя като че ли изпадна в делириум. Замърмори неясно, започна
да издава звуци, които може би бяха думи, и да се мята. Зи грабна друга
хавлия, сгъна я няколко пъти и я подложи под главата й, за да не я удари
в твърдия ръб на ваната.
Замисли се трескаво как би могъл да й помогне. Затананика
монотонно, тъй като това бе единственото, което му хрумна. Тя като че ли
се успокои малко и той запя на древния език химна към Скрайб Върджин.
В него се възпяваха синьото небе, белите сови и зелените поля.
Постепенно Бела се отпусна и си пое дълбоко дъх. Затвори очи и се
облегна назад — на възглавницата от хавлия, която бе направил за нея.
И тъй като песента, изглежда, бе единствената утеха, която можеше
да й даде, той продължи да пее.
Фюри гледаше втренчено двете сгънати одеяла, където току-що бе
лежала Бела. Призляваше му от вида на окървавената нощница, която
току-що бяха свалили от нея. След това погледът му се спря на черепа
вляво от постелките. Беше женски.
— Не мога да позволя това — каза Рот, когато от банята вече не се
чуваше шумът от течаща вода.
— Зи няма да я нарани — прошепна Фюри. — Виж само как се държи
с нея. Като обвързан.
— А какво ще стане, ако настроението му се промени? Искаш ли Бела
да влезе в списъка на жените и от двете раси, които е убил?
— Направо ще откачи, ако му я отнемем.
— Негов проблем…
Двамата замръзнаха. След това бавно погледнаха към вратата на
банята. От другата й страна долитаха тихи и ритмични звуци. Сякаш
някой…
— Какво, по дяволите…? — прошепна Рот.
Фюри също не вярваше на ушите си.
— Той пее за нея.
Макар и да достигаше до тях приглушен, чистотата и красотата на
гласа му бяха изумителни. Бе надарен с него още от раждането си. В
редките случаи, когато пееше, тенорът му винаги предизвикваше
възхищение. Песните му имаха свойството да накарат времето да спре, а
после да се слее с вечността.
— Господи… — Рот побутна очилата си към челото и разтри очи. —Наглеждай го, Фюри. Внимателно го наглеждай.
— Нима не го правя непрекъснато? Виж, аз самият трябва да посетя
Хавърс довечера, но за малко — колкото да наместят отново протезата ми.
Ще помоля Рейдж да наглежда нещата, докато се върна.
— Направи го. Няма да изпускаме Бела от очи, ясно ли е? Този твой
близнак може да накара всекиго да се хвърли от скала, знаеш ли? — и с
тези думи Рот излезе от стаята.
Фюри отново сведе поглед към постелята и си представи Бела, легнала до Зейдист. Всичко това не бе правилно. Зи не знаеше абсолютно
нищо за човешката топлина, а бедната жена бе прекарала последните шест
седмици в студената земя.
«Аз трябва да лежа до нея. Да я къпя. Да й нося успокоение. Да се
грижа за нея.»
«Моя», помисли си и хвърли гневен поглед към вратата, иззад която
продължаваше да долита песента.
Фюри тръгна към банята, изведнъж завладян от огромна ярост. Това
всъщност бе древният инстинкт за защита на собствената територия, който лумна в гърдите му като огромен и жесток пожар, запали искрата на
мощта и властта. Кръвта му се превърна в течна лава и зарева
оглушително в тялото му. Постави ръка на бравата… И чу как красивият
тенор подхвана нова мелодия.
Остана на мястото си. И затрепери. Гневът му премина в копнеж, който го уплаши. Подпря чело на рамката. «О, Скрайб Върджин… не.»
Стисна силно очи и се опита да намери друго обяснение за
поведението си. Такова нямаше. А двамата със Зейдист бяха близнаци все
пак.
Значи имаше логика в това, че желаеха една и съща жена. Че искаха
да се обвържат с една и съща жена.
Изруга.
По дяволите, това предвещаваше беда, истинска катастрофа. Двама
вампири, харесали една и съща жена, представляваше смъртоносна
комбинация. А ако са воини, това вещаеше убийство. Вампирите бяха
животни все пак. Вървяха, говореха и притежаваха разум, но в основата