Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Огромна издутина се криеше в панталоните му. Той бе толкова твърд, че над слабините му платът бе образувал палатка. Вероятно при
навеждането се бе допрял до ваната и това бе предизвикало болката.
Изруга и го побутна с омраза — пречеше му, а щеше да му се наложи
да се справи с това. Обаче независимо колко упорито се опитваше, не
можеше да намери правилното положение за него — поне докато не
пъхнеше ръка в панталоните си и не го преместеше, което, проклет да бе, нямаше да направи. Накрая се отказа и остави ерекцията си така, както бе
— изкривена и предизвикваща болка.
Така му се падаше.
Пое си дълбоко дъх, плъзна отново ръце във водата и ги сключи под
тялото на Бела. Извади я навън, отново шокиран от това, колко бе лека.
Подпря я на мраморната вана, взе сухата хавлия, преметната през ръба на
ваната, но преди да я загърне в нея, погледът му се спря на буквите, изписани на корема й.
В гърдите му се надигна странно чувство — някаква тежест… Не, усещането бе за спускане надолу — сякаш падаше, макар да бе коленичил
на равния под. Бе изумен. Бе минало толкова много време, откакто бе
изпитвал нещо различно от гняв и пустота. А сега имаше чувството, че
е… Тъжен?
«Все едно.» Бела бе настръхнала и сега не бе моментът да се занимава
със собствените си чувства.
Загърна я в хавлията и я занесе до леглото. Отметна завивката, положи я да легне по гръб и свали мократа хавлия. Зави я с чаршафите и
одеялата, но преди това отново спря поглед на корема й.
Странното чувство за спускане надолу се върна — сякаш сърцето му
бе решило да намери ново място в корема му. Или може би в слабините.
Зави я и отиде до терморегулатора. Изправи се пред дигиталното
табло, загледан в цифрите и буквите, които не разбираше. Нямаше
представа как да го включи. Премести малката стрелка, която бе вляво, към центъра, обаче не бе сигурен какво бе направил.
Погледна към скрина. Двете спринцовки и шишенцето с морфин бяха
все още там, където ги бе оставил Хавърс. Отиде до тях, взе едната
спринцовка, лекарството и инструкциите за дозировката, но се спря, преди да излезе от стаята. Бела лежеше неподвижно и изглеждаше съвсем
крехка сред всичките тези възглавници.
Представи си я вътре в онази тръба в земята. Уплашена. Изпитваща
болка. Вкочанена от студ. После си представи как лесърът й причинява
това, как я държи здраво в хватката си, докато тя се съпротивлява и
крещи.
Този път Зи знаеше точно какво изпитва.
Жадуваше отмъщение. Желаеше го толкова силно, че чувството се
сливаше с безкрайността.
>10.
Джон дойде в съзнание. Лежеше на пода, Тор бе клекнал до него, а
Рот стоеше и го гледаше отвисоко.
Къде бе тъмнокосата жена? Опита се да стане, но тежки ръце го
натиснаха надолу.
— Остани още малко така — каза Тор.
Джон изви глава и я видя. Стоеше до вратата. На лицето й бе
изписана тревога. Когато я погледна, всеки неврон в мозъка му запламтя и
бялата светлина се върна. Започна да трепери и тялото му се заудря в
пода.
— По дяволите, ето пак — измърмори Тор и се опита отново да го
задържи на мястото му.
Като усети, че за втори път потъва в бездната, Джон протегна ръка
към тъмнокосата жена. Напрягаше се, опитваше се да стигне до нея.
— От какво имаш нужда, синко? — чуваше гласа на Тор, чието лице
бе наведено над него, ту по-силно, ту по-слабо. — Ще ти го донесем…
Жената…
— Отиди при него, лийлан — каза Рот. — Хвани ръката му.
Тъмнокосата жена пристъпи напред и в мига, в който дланите им се
докоснаха, всичко потъна в мрак.
Когато дойде отново в съзнание, Тор говореше: — … и бездруго ще трябва да го види Хавърс. Хей, синко. Отново си
с нас.
Джон седна. Главата му се въртеше. Покри лицето си с длани — като
че ли това щеше да му помогне да остане в съзнание — и погледна към
вратата. Къде бе тя? Трябваше да… Не знаеше какво трябва да направи.
Имаше нещо. Свързано с нея…
Започна трескаво да описва думите с ръце.
— Тя си отиде, синко — каза Рот. — Ще ви държим разделени, докато
не разберем какво става.
Джон погледна Тор и въздъхна дълбоко. Тор преведе: — Казва, че трябва да се грижи за нея.
Рот се засмя тихо.
— Мисля, че и аз мога да се справя с това, синко. Тя е моя съпруга, шелан и кралица.
Неясно по каква причина, като чу това, Джон се отпусна и постепенно
се върна към нормалното си състояние. След петнайсет минути бе отново
на крака.
Рот изгледа втренчено Тор.
— Искам да обсъдя стратегията с теб, така че трябва да останеш тук.