Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Но Фюри ще ходи до клиниката тази вечер. Защо той да не заведе
момчето?
Тор се поколеба и погледна Джон.
— Нали не възразяваш, синко? Брат ми е добър. Винаги и с всички.
Джон кимна. Вече бе създал достатъчно проблеми с припадъците си
— сякаш страдаше от истерия. След това изпълнение трябваше да се
покаже сговорчив.
Какво толкова имаше у онази жена? Сега, когато я нямаше, не
можеше да си спомни какъв бе проблемът. Не си представяше дори лицето
й. Като че ли имаше амнезия.
— Ще те заведа до стаята на брат ми.
Джон докосна ръката на Тор. Когато приключи със знаците, погледна
Рот. Тор се усмихна.
— Каза, че за него е било чест да се запознае с теб.
— И аз се радвам, че се запознахме, синко — кралят се върна зад
бюрото и седна. — И… Тор? Когато се върнеш, нека Вишъс бъде с теб.
— Няма проблем.
О. ритна отстрани форда на У. толкова силно, че ботушът му остави
вдлъбнатина.
Проклетата таратайка бе паркирана отстрани на пътя, досами гората.
Нямаше нищо забележително в този участък от шосе 14, на четиридесет
километра от центъра на града.
Сигналът от системата за проследяване бе блокиран неизвестно по
каква причина и му бе необходим цял час пред компютъра на У., за да
открие колата. И когато точката най-после се появи на екрана, фордът се
движеше бързо. Ако разполагаше с подкрепление, О. щеше да накара
някого да стои неотлъчно пред компютъра, докато той го преследва със
своя пикап. Обаче У. бе на лов за вампири в центъра на града, а ако
издърпаше него или някого другиго от патрула, щеше да привлече много
внимание.
И бездруго вече имаше достатъчно проблеми… За един от които му бе
припомнено, когато мобилният му телефон звънна за осемстотен път. Бе
започнал да звъни преди около двайсет минути и оттогава обажданията не
бяха престанали. Извади нокиата от джоба на коженото си яке. На екрана
светеше номер, който не можеше да бъде проследен. Вероятно се
обаждаше У. или, още по-лошо, господин X.
Сигурно вече се бе разчуло, че центърът е изгорял до основи.
Когато телефонът замлъкна, О. набра номера на У. и каза веднага щом
му вдигнаха:
— Търсиш ли ме?
— Боже, какво се е случило там? Господин X. ни уведоми, че нищо не
е останало!
— Не знам какво се е случило.
— Но ти си бил на мястото, нали? Каза, че се връщаш там.
— Каза ли това на господин X.?
— Да. И чуй, по-добре внимавай. Водачът ни е бесен и те търси.
О. се облегна на студения форд. По дяволите. Нямаше време за това.
Любимата му бе далеч от него, не знаеше дали е жива или мъртва. Но
независимо в какво състояние беше трябваше да си я върне. После да
намери белязания брат, който му я бе откраднал, и да го зарови в земята.
Дълбоко.
— О.? На линия ли си?
По дяволите… Може би трябваше да инсценира смъртта си, да ги
накара да решат, че е загинал в пламъците. Можеше да остави пикапа в
близост до изгорелия център и да тръгне пеша през гората. Да, но после
— какво? Нямаше пари и превозно средство. И повече нямаше да може да
разчита на подкрепление в борбата с братството, нито в преследването на
белязания. Щеше да бъде предател, което означаваше, че ако узнаеха за
изчезването му, щяха да го преследват като куче. Всички. Цялото
общество.
— О.?
— Наистина не зная какво се е случило. Когато пристигнах, беше
останат само пепел.
— Господин X. мисли, че ти си го подпалил.
— Разбира се, че мисли така. Предположението е удобно за него, макар да нямам мотив. Виж, ще ти се обадя по-късно.
Затвори телефона и го прибра в джоба на якето си. После отново го
извади и го изключи.
Потърка лицето си, но не усети абсолютно нищо. И причината не бе в
студа.
Здравата беше загазил. Господин X. трябваше да обвини някого и О.
бе най-удобният. Ако не го убиеха на място, наказанието му щеше да е
изключително строго. Последния път, когато трябваше да изтърпи нещо
подобно, едва не умря в ръцете на Омега. По дяволите! Какви бяха
възможностите му?
Когато решението изникна в мозъка му, тялото му започна силно да
трепери. Обаче тактикът в него ликуваше.
Първата стъпка бе да получи достъп до законите на обществото, преди господин X. да го е открил. Което означаваше, че има нужда от
интернет връзка. Значи, трябваше да се върне в жилището на У.
Джон излезе от кабинета на Рот и тръгна по коридора вляво от Тор, едва ли не прилепен за него. Имаше врати приблизително на всеки девет
метра — като че ли това тук бе хотел. Колко ли души живееха в
имението?