Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
гладките стоманени стени, както и дълбокият му глас.
— Слушай, не искам да се тревожиш за срещата с Рот. Той е силен и
властен, но не трябва да се страхуваш от него. Не се плаши и от очилата.
Почти сляп е и е изключително чувствителен към светлината, затова ги
носи. Обаче, макар да не вижда, ще те прочете като разтворена книга.
Чувствата ти ще са ясни за него като слънчев ден.
След малко вляво от тях се появи стълбище, което водеше до врата, също снабдена с табло с код. Тор спря и посочи надолу и тунела, който
нямаше край — поне доколкото Джон виждаше.
— Ако тръгнеш направо, ще стигнеш до Дупката само след сто и
петдесет метра.
Тор се изкачи до следващата площадка, набра кода в таблото и отвори
вратата. Заля ги ярка светлина — като вода, освободена от бент.
Джон вдигна поглед, в гърдите му се надигаше странно чувство.
Струваше му се, че сънува.
— Всичко е наред, синко — Тор се усмихна и твърдото му лице
омекна малко. — Нищо няма да те нарани тук. Имай ми доверие.
— Добре, приключих — каза Хавърс.
Зейдист отвори очи и видя само гъстата черна коса на Рот.
— Била ли е…?
— Тя е добре. Няма следи от изнасилване или каквато и да било
травма — чу се рязък звук, като че ли лекарят сваляше ръкавиците.
Зейдист се отпусна тежко, краката не го държаха и братята поеха
тежестта му върху себе си. Когато най-после вдигна глава видя, че Хавърс
е свалил изцапаната с кръв нощница и Бела е покрита с хавлията. И че
лекарят слага на ръцете си нови, чисти ръкавици. Той се наведе над
куфарчето си, извади ножици, чиито върхове бяха тънки като игли, и
пинцети, след което вдигна поглед.
— Сега ще се заема с очите й — Зи кимна и лекарят вдигна ръцете си
с инструментите. — Внимавайте, сър. Ако ме стреснете, мога да я ослепя
завинаги. Разбирате ли?
— Да. Само не я наранявай…
— Няма да почувства нищо. Обещавам.
Зи наблюдаваше операцията, която сякаш нямаше край. Някъде по
средата й през главата му мина неясната мисъл, че не може да издържи
повече. Фюри и Рот го държаха, бе подпрял глава на огромното и здраво
рамо на Рот и гледаше втренчено действията на лекаря.
— Приключвам — прошепна Хавърс. — Добре. Вече извадих конците.
Всички в стаята си поеха дълбоко дъх, дори лекарят, след което той
зарови из принадлежностите си и извади тубичка. Намаза клепачите на
Бела с някакъв мехлем, след което взе куфарчето си в ръка.
Когато лекарят се изправи, Зейдист се отдели от братята и закрачи из
стаята. Рот и Фюри изпънаха схванатите си ръце.
— Раните й са болезнени, но на този етап не заплашват живота й —каза Хавърс. — Ще заздравеят за ден или два, ако бъде оставена да
почива. Много е изтощена и й трябва силна храна. Ако остане в тази стая, трябва да включите отоплението и да я положите в леглото. Храна и вода
трябва да й донесете веднага, след като дойде в съзнание. Има и още
нещо. При прегледа открих… — погледна първо Рот, после Фюри и накрая
спря очи на Зейдист. — Нещо от личен характер.
Зейдист се приближи до него.
— Какво?
Хавърс го дръпна в ъгъла и заговори тихо. Зи бе така изумен, че от
устата му не можа да излезе и дума, когато лекарят замълча.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Кога?
— Не знам. Сравнително скоро, обаче.
Зи сведе поглед към Бела. О, Боже…
— Добре… Предполагам, че имате аспирин или парацетамол в
къщата?
Зи нямаше представа. Никога не вземаше болкоуспокояващи.
Погледна Фюри.
— Да, имаме — отговори брат му.
— Дайте й. Ще ви оставя нещо по-силно, ако действието им не е
достатъчно.
Хавърс извади малко стъклено шише с червена гумена капачка и две
спринцовки в стерилни опаковки. Записа нещо на лист от малък бележник, след това подаде всичко това на Зи.
— Ако през деня дойде в съзнание и изпитва силни болки, можете да
й направите инжекция според моите указания. От същия морфин й дадох
току-що, но трябва стриктно да спазите препоръчаната доза. Обадете ми
се, ако имате въпроси или искате подробни указания как да направите
инжекцията. А ако е през нощта, ще дойда сам да направя инжекцията —сведе поглед към крака на Зи. — Искате ли да прегледам и вашата рана?
— Може ли да я изкъпя?
— Да, определено.
— Веднага?
— Да — Хавърс смръщи вежди. — Но, сър, кракът ви…
Зи отиде в банята, пусна водата във ваната и постави длан под
струята. Изчака да се затопли достатъчно и се върна при Бела.
Доктор Хавърс вече си бе отишъл, но на прага стоеше Мери, жената
на Рейдж. Искаше да види приятелката си. Фюри и Рот говориха с нея, като клатеха непрекъснато глави. И тя си тръгна, като изглеждаше тъжна