Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
и съкрушена.
Когато вратата се затвори, Зи коленичи до двете сгънати на пода
одеяла и повдигна Бела.
— Спри се, Зи — гласът на Рот бе твърд. — Семейството й сигурно
ще иска да се погрижи за нея.
Зи я положи отново върху одеялата и се замисли за онзи, който бе
нахранил рибките й. Господи… това вероятно не бе правилно. Да я държи
тук, далеч от онези, които имаха законното право да се грижат за нея.
Обаче мисълта да я пусне да си отиде, бе непоносима. Та той току-що я бе
намерил…
— Ще се види със семейството си утре — каза. — Тази вечер ще
остане тук.
Рот поклати глава.
— Не е…
— Мислиш ли, че може да пътува в такова състояние? — сряза го Зи.
— Оставете я на спокойствие. Нека Тор се обади на семейството й и да им
каже, че ще им я закараме утре вечер. В момента тя има нужда единствено
от баня и сън.
Рот стисна устни. Настъпи дълга пауза.
— В такъв случай ще я преместим в друга стая, Зи. Няма да остане
при теб.
Зейдист се изправи и се приближи заплашително до краля.
— Само се опитай да я преместиш.
— За Бога, братко! — каза рязко Фюри. — Отстъпи…
Рот се наведе напред и носовете им едва не се докоснаха.
— Внимавай, Зи. Знаеш, че ако ме заплашваш, няма да се отървеш
само със счупена челюст.
Да, вече бяха изпадали в подобни ситуации през лятото. Според
древните закони на братството, Зи можеше да бъде екзекутиран, ако
продължаваше по този начин. Животът на краля бе най-ценен и бе на
първо място, преди всичко друго.
Обаче в момента на Зи не му пукаше за това.
— Мислиш ли, че ме е страх от смъртното наказание? Моля те —присви очи. — Ето какво ще ти кажа. Дори да решиш да упражниш
кралската си власт над мен, пак ще е необходим един ден, за да можете
двамата със Скрайб Върджин да ме осъдите. Така че Бела ще спи тук
довечера.
Върна се при нея и я взе нежно на ръце, като внимаваше хавлията да
остане на мястото си. Без да погледне нито Рот, нито близнака си, я
занесе в банята и затвори с крак вратата след себе си.
Ваната бе вече наполовина пълна. Без да я пуска, той се наведе, за да
провери температурата на водата с ръка. Бе идеална. Положи нежно Бела
във ваната и подпря ръцете й отгоре на страничните стени.
Хавлията бързо се намокри и прилепна към тялото й. Виждаше съвсем
ясно деликатните извивки на гърдите й, тесния й гръден кош, плоския
корем. С повдигането на нивото на водата, хавлията също се повдигна и
започна да флиртува с бедрата й.
Сърцето на Зи заблъска в гърдите. Почувства се като негодник — да я
гледа така, докато тя изпитва болка от раните си и дори не се знае дали е
в съзнание. С надеждата да успее да я предпази от самия себе си и тъй
като искаше да й осигури благоприличие, отиде до шкафа, за да вземе
пяна за вана. В него нямаше нищо друго, освен соли, а той със сигурност
нямаше да ги използва.
Канеше се да се обърне отново към нея, когато бе изненадан от това, колко голямо е огледалото над мивката. Не искаше тя да се види как
изглежда. Колкото по-малко знаеше за онова, което й бяха сторили, толкова по-добре. Покри го с две големи хавлии, чиито краища подпъхна
зад рамката.
Върна се при нея. Тя се бе плъзнала във водата, но поне хавлията все
още бе закрепена на раменете й. Подхвана я под едната мишница и я
повдигна, след което взе гъба за къпане. В мига, в който потърка леко
врата й, тя започна да се мята и водата се разплиска наоколо. От устата й
излязоха ниски и гърлени звуци, издаващи паниката й. И не спряха дори
след като той остани гъбата.
«Говори й, идиот такъв.»
— Бела… Всичко с наред. Ти си добре.
Тя застина и смръщи вежди. След това отвори леко очи и започна
бързо да премигва. Опита се да потърка клепачи, обаче той хвана ръцете
й, за да й попречи.
— Не. Има лекарство. Остави го да подейства.
Тя замръзна. Прочисти гърлото си няколко пъти, за да може да
проговори.
— Къде… съм?
Гласът й, секващ и дрезгав, му се стори красив.
— Ти си при… мен. При братството. В безопасност си.
Стъклените й нефокусирани очи се заоглеждаха наоколо, а той бързо
протегна ръка към ключа за осветлението и го намали. Не искаше да го
види, макар да бе почти сляпа заради мехлема върху клепачите си, а и бе
в нещо като делириум. Последното, за което трябваше да се тревожи в
този момент, бе дали раните й ще зараснат без следа, или ще й останат
белези като неговите.
Бела спусна ръце във водата и подпря крака в долната стена на